Брандън Сандърсън - Героят на времето

По това време в Лутадел пристига Пазителката Тиндуил и Сейзед я кани да помогне на Елънд в изкуството да управлява империята. Тиндуил се заема с младия мъж и се опитва да го научи да замени идеализма си с поне мъничко реализъм. Елънд убеждава помощниците си да му помогнат да настрои Страф и Сет един срещу друг, с надеждата накрая да се сбият. Надява се, че ако двамата изтощят армиите си в бой, неговите собствени сили ще могат да надделеят над остатъците. Елънд започва да се среща със Страф и Сет и да се опитва да ги манипулира. Но докато разиграва ходовете си, в Събора се създава фракция, която успява да го свали от трона чрез закон, написан от самия него.

Елънд отказва да използва армията, за да си върне властта, решение, което Тиндуил смята за глупаво и идеалистично, и вместо това подхваща нова политическа игра, за да убеди Събора да го върне на трона.

През това време Вин има свои грижи. Тя забелязва тайнствен „мъглив призрак“, който се появява нощем и я следи. Открила е, че в дневника на Аленди се споменава подобно явление преди пристигането му при Кладенеца на Възнесението. Освен това започва да чува странни вибрации всеки път, когато разпали бронз.

Чувствата й към Елънд и най-вече мисълта какво място заема в сърцето му също преминават през сериозни обрати. Тя го обича, но не мисли, че двамата са подходящи един за друг. Безпокои се, че е твърде жестока и не е достатъчно опитна в политическите игри, за да му бъде добра съпруга. Тези нейни тревоги се подсилват от появата на Мъглородния Зейн, син на Страф и брат на Елънд, който прекарва много вечери в надпревари с Вин и се опитва да забие клин в отношенията й с Елънд. Вин започва все повече да разчита на кандрата ОреСюр, който — по заповед на Елънд — никога не се отделя от нея и я пази. Въпреки първоначалната си взаимна неприязън двамата стават приятели.

Някъде по това време в Лутадел се завръща Сейзед, след като по време на скитанията си се е натъкнал на тревожни открития. Първо, изглежда, мъглите започват да се появяват и през деня. Второ, по някакъв начин те разболяват хората и някои от тях умират. Трето, към Лутадел се приближава голяма армия колоси, водени от Джастис Лекал. Сейзед се заравя в книгите, за да преведе един странен текст, открит по време на пътешествията му на юг. Текстът съдържа последните думи на Куаан, учен, който е забъркан по някакъв начин с Аленди, Рашек и териските пророчества. Освен това Сейзед се сближава с Тиндуил, която не одобрява бунтовническата му натура, но изпитва силни чувства към него.

Кампанията на Елънд в Събора се проваля и вместо него за крал е избран Ферсон Пенрод. Странно, но след като е свален от властта, Елънд започва по-добре да разбира какво е да си крал и се превръща в истински вдъхновяващ и действен водач — макар вече да не седи на трона. Ала положението на града се утежнява още повече, когато пристига армията колоси на Джастис Лекал. Бързо става ясно, че Джастис притежава съвсем повърхностна власт над тези чудовища.

Зейн подмамва Вин да нападнат Сет, който междувременно се е установил в Лутадел, за да опита силите си в борбата за трона. Двамата избиват десетки от хората на Сет и Вин изпада в нервна криза от това, което е направила, и оставя Сет жив. Скоро след това Зейн я напада, подтикван от странни гласове, които чува в главата си. Вин и Зейн се сражават, а ОреСюр разкрива, че всъщност е друга кандра, ТенСуун, която е убила ОреСюр и се е превъплътила в него. Вин успява да убие Зейн, макар той да гори атиум, после избягва при Елънд и след като овладява чувствата си, убеждава Сейзед да ги ожени.

След покушението Сет напуска Лутадел и оттегля армията си от обсадата. Опитите на Елънд да накара Джастис да отстъпи се провалят. Страф си дава сметка, че ако се оттегли, колосите вероятно ще нападнат града и ще го разрушат, след което той може да се върне и да овладее положението, понеже чудовищата ще са изтощени.

До същото заключение стигат и защитниците на Лутадел. Сейзед ги убеждава да излъжат Вин и Елънд, че градът е в безопасност, и да ги отпратят на север, за да търсят Кладенеца на Възнесението. Планът успява. Вин и Елънд заминават заедно с Дух, а през това време колосите най-сетне щурмуват. Гарнизонът се бие храбро срещу напиращите чудовища. Загиват Клъбс, Доксон и Тиндуил. Тъкмо когато колосите се готвят да опустошат града, се завръща Вин, узнала от Дух, че двамата с Елънд са били измамени.

Като използва една аломантична слабост в колосите, за която е узнала от кандрата ТенСуун/ОреСюр, Вин успява да ги постави под свой контрол, както някога лорд Владетеля, и ги праща срещу армията на Страф. В последния момент Сет преминава на нейна страна. След смъртта на Страф Вин принуждава Пенрод, Сет и заместника на Страф да се закълнат във вярност пред Елънд и да го признаят за свой император.