Труди Канаван - Мисията на посланика

— Едва ли се чувства прекрасно в момента — рече сухо Сери.

Регин се засмя.

— Да. Но за нещастие той успя да се измъкне от магьосниците, които бяха изпратени да го заловят, така че отново имаме отстъпник на свобода, който знае, че сме по петите му.

Сери го погледна.

— Скелин е магьосник?

Сония кимна.

— Точно затова искаме да помогнеш на Форли. Той я е изнудвал, като е взел дъщеря й и децата, и е заплашил да ги убие. Надяваме се да е твърде зает да се крие, за да се занимава с отмъщения, но по-добре да не поемаме този риск.

Сери погледна към Форли и сви рамене.

— Разбира се, че ще й помогна.

— Няма да е зле самият ти да вземеш допълнителни мерки — додаде Регин.

Сери се усмихна на сдържаното изказване на магьосника. „Много по-вероятно е да подгони мен, отколкото да търси Форли. Може би трябва да потърся помощта на някой друг Крадец за нея. Някой, който не обича Скелин…“

Има и още нещо — каза Сония. — Лоранда е… беше… Ловецът на Крадци. Скелин я изпращал да избива конкурентите му. Имал е големи планове за себе си. Искал е да стане крал на престъпния свят. Смятал да използва роета, за да държи всички — дори Гилдията — в подчинение.

Когато Сери се замисли колко могъщ бе станал Скелин, това не му се стори чак толкова невъзможно. „Колко хора вече контролираше? Отсега нататък ще трябва да бъда много внимателен в подбора си на партньори“.

— Знаете ли дали Лоранда е убила семейството на Сери? — попита Аний.

Сърцето му се сви. Той погледна към дъщеря си, благодарен, че му е спестила задаването на този въпрос, но въпреки това изпълнен със страх от отговора.

Сония се намръщи.

— Не знам. Не аз разчитах съзнанието й, а не можех да накарам Калън да го направи пред всички.

„Това щеше да разкрие много повече за мен, отколкото би ми допаднало“.

— Ще се опитам да разбера — обеща тя. — Дори да не ги е убила тя, ако задачата й е била само да проникне в убежището ти с магия, тя ще знае кой го е направил. Или кой го е наредил.

— Сигурно е Скелин — рече Регин. — Освен ако не е поработвала настрани за други клиенти.

— Поне знаем, че Скелин не е действителният убиец — каза Гол. — По това време той разговаряше със Сери.

Аний леко изхъмка.

— В това няма смисъл. Защо да изпращя някой да убива семейството на Крадеца, когото е поканил, за да преговарят евентуален съюз?

Всички се умълчаха, замислени.

— Може би Лоранда знае — предположи Гол.

Сери поклати глава, озадачен.

— Поне едно нещо знам със сигурност. Трябва да заловим още един отстъпник.

— Ако все още е в Киралия — каза Регин.

— О, все още е тук — увери го Сери. — Не е хвърлил толкова време и усилия за изграждането на малката си империя, за да се измъкне после нанякъде. Не, тук има хора, богати и бедни, които ще се избият да му помагат — някои, защото са длъжни, а други, защото ще спечелят от това. Това го няма никъде другаде.

Сония кимна.

— Влиянието му над града вече достига опасни висини, но подозирам, че бъде ли премахнат, империята му ще се срути. Трябва да го намерим! — тя погледна към Сери. — Ще ни помогнеш ли отново?

Той кимна.

— Не бих пропуснал това забавление.

Тя се усмихна и се изправи. Регин я последва.

— Трябва да се върнем в Гилдията. Благодаря ти, че ще се погрижиш за Форли и семейството й.

Сери погледна към жената, която го гледаше с очакване.

— Ще намеря някое безопасно място за вас. Къде е баща им? — двете жени смръщиха вежди толкова ядосано, че Сери не се сдържа и се разсмя. — Значи няма да мислим за това! — той се обърна към Сония и я поведе към вратата. — Обзалагам се, че си привлякла много внимание по пътя за насам.

Тя се усмихна печално.

— Да. И всичките ти клиенти долу ще говорят за това месеци наред.

— Може пък да е за добро — каза Регин, който вървеше след нея. — Това ще напомня на всички, които смятат да помогнат на Скелин, че ти имаш доста могъщи приятели.

— Няма да е зле, ако решат, че все още сте тук. Това ще ни даде известно време да планираме нещата, преди да си тръгнем. През кухнята се стига до един страничен изход.

— Значи ще минем оттам. Благодаря за помощта — каза Сония. — И се пазете.

— Винаги го правя — извика той след тях, докато се отдалечаваха по коридора. После затвори вратата и огледа останалите хора вътре. Видът на децата накара сърцето му да се свие и той прогони болезнените спомени. — Гол, отведи семейството на Форли на долния етаж и виж дали не са гладни.

— Готово — отвърна Гол. Махна им с ръка и те излязоха след него от стаята.