Труди Канаван - Мисията на посланика

Някой го подръпна за ръкава. Пазачката му се усмихваше.

— Трябва да те отведа в стаята ти — усмивката й се разшири. — Новата стая.

Той почувства как притесненията му се изпаряват.

— Дали случайно няма да имам прозорец?

Тя му махна с ръка да я последва.

— Не. Но ще имаш компания и ще можеш да влизаш и излизаш когато пожелаеш — стига да не напускаш Убежището, разбира се. Между другото, аз съм Витра.

— Приятно ми е, Витра.

Тя се изкиска.

— Вие, киралийците, се изразявате много странно — рече тя. — Толкова сте учтиви.

— Мога да бъда и груб, ако искаш.

Тя се разсмя.

— Няма нужда. По пътя ще ти дам няколко съвета как да се сближиш с хората тук.

Заслушан внимателно, Лоркин тръгна с жената към града.

Сери гледаше замислено дъщеря си. Днес не се справяше добре с уроците си, но пък и Гол допусна няколко нетипични грешки. И двамата все още се намираха под влияние на сутрешното си посещение в Гилдията и им беше трудно да се съсредоточат върху тренировката.

„Не бива да позволяват на това да повлияе на концентрацията им — помисли си той. — Ще трябва да се самозащитавам, ако телохранителите ми отново получат шанса да зърнат късче от живота на богатите и могъщите“.

Почукване по вратата привлече вниманието им. Намираха се в пивницата на Гриндър и Сери бе разпратил хората си да информират онези, които искат среща с него, че сега е моментът.

Той кимна на Гол, който отиде до вратата и леко я открехна, преди да я отвори широко. В коридора стоеше мъж, който изглеждаше също толкова замаян, колкото Аний и Гол, след като напуснаха Гилдията.

— Черната магьосница Сония, лорд Регин, две жени и две деца искат да ви видят — каза той.

— Доведи ги.

Мъжът кимна и бързо се отдалечи. Аний и Гол стояха и се хилеха един на друг.

— Хайде де, заемете местата си — нареди им Сери.

Те бързо застанаха от двете страни на стола му. Гол зае поза, която изглеждаше повече нелепа, отколкото застрашителна. Аний сви пръсти в юмрук, както правеше винаги, когато бе нервна. Сери поклати глава, въздъхна и зачака.

Стъпките се чуваха все по-ясно и стаята изведнъж като че ли се изпълни с магьоснически мантии. Първо се появи черната на Сония, после червената на Регин. След тях се появиха Форди и една по-млада жена, които изглеждаха много кротки. В едната си ръка младата жена носеше малко момиченце, а с другата държеше ръката на малко по-голямо момче.

Аний и Гол се поклониха непохватно, но с ентусиазъм.

— Сери — каза Сония, после кимна на дъщерята и приятеля му. — Аний и Гол. Благодаря ви, че дойдохте в Гилдията. Опитах се да го предотвратя, но когато Гилдията разследва нещо толкова сериозно като магьосник-отстъпник, тя е склонна да проявява изключителна старателност.

— Всичко е наред — отвърна Сери. Той се обърна към Гол. — Донеси няколко стола.

Старите столове, които обикновено стояха в средата на стаята, бяха отместени в дъното, за да освободят място за тренировките. Гол тръгна към тях, но Сония вдигна ръка, за да го спре.

— Аз ще го направя.

Аний, Форли и другата жена зяпнаха изненадано, когато тежките столове се издигнаха във въздуха и се понесоха към средата на стаята, като се подредиха в кръг, който включваше стола на Сери. Гол се ухили доволно. Той бе виждал доста магически номера по времето, когато Сери бе работил за бившия Върховен повелител.

— Дойдохме да ти кажем какви са резултатите от разследването ни — каза Сония, след като седна. — И да поискам една услуга.

— Услуга? — Сери завъртя очи с престорено отчаяние. — Пак се почна.

Тя се усмихна.

— Да. Можеш ли да намериш безопасно място, където да се скрият Форли, дъщеря й и децата?

Сери погледна към жените. Те му се усмихнаха колебливо. Докато сядаше, младата не пусна нито едно от децата си. Момичето седеше в скута й, а момчето бе седнало на облегалката на стола.

— В опасност ли са?

— Да. Накарали са я да се яви на мястото на Лоранда — истинската отстъпничка.

— Но вие сте заловили истинската отстъпничка… нали?

— Да. И не. — Сония се поколеба и го погледна замислено. — Лоранда е майката на Скелин.

Сери усети как ледени тръпки полазват по цялото му тяло. Сърцето му заблъска в гърдите. „Майката на Скелин. Ето защо се ядоса, че не съм му казал, че съм огледал доста добре отстъпничката! Това щеше да му подскаже, че номерът с Форли няма да мине! Но той така или иначе щеше да се провали, защото не знаеше, че някои от магьосниците в Гилдията могат да четат мисли без разрешение“.