Труди Канаван - Мисията на посланика

— Лоранда научила магията като млада и била принудена да напусне страната си заедно с новородения си син. Те успели да прекосят пустинята при Лонмар, след това преминали през Елийн до Киралия. Тук са били приети от един Крадец, който ги защитавал в замяна на магическите й умения. Този Крадец накрая осиновил момчето и го направил свой наследник. Посветил го в престъпния свят, а майка му го обучила на магически умения — Калън погледна към Сония и се намръщи. — Името на сина е Скелин, един от Крадците, които Черната магьосница Сония и лорд Регин споменаха като свои помощници при залавянето на отстъпничката. Той, естествено, не е искал да открият майка му, затова уредил Форли да заеме мястото й. Дори използвал собствената си магия, за да изглежда така, сякаш Форли ги напада — той погледна към Висшите магове. — Откакто е дошъл на власт, Скелин изпращал майка си да избива конкурентите му Крадци. Чрез убийства и съюзи той възнамерявал да се издигне до крал на подземния свят.

Сърцето на Сония подскочи. „Тази жена е Ловецът на Крадци!“

Калън се поколеба и смръщи чело.

— Освен това внася роет, който му помага да обвързва хората към себе си. Не само бедните, но и богатите. И магьосниците. Изглежда, смята, че щом привикнем към опиата, ще може лесно да ни манипулира.

Сред магьосниците се надигна мърморене и те започнаха да обсъждат чутото. Сония долови презрителни коментари за заблудата на Скелин, но настръхна при споменаването на роета. Сети се за каменоделеца Берин, чието пристрастяване не бе успяла да изцели. Щом пристрастяването към роета не можеше да бъде изцелено и Скелин го знаеше, то планът му можеше и да е успял.

— Какво си ти? — попита чужденката, вперила поглед в Калън. Очите й се плъзнаха към Сония. — И ти?

Сония отвърна на въпроса й с лека усмивка. Скелин и майка му бяха магьосници, но очевидно не бяха черни магьосници. „Поне за това можем да сме благодарни. Можем да предположим, че Игра не е населена с черни магьосници. Достатъчни са ни притесненията със Сачака“.

Разпоредителят Оусън се обърна към залата и вдигна ръце. Гласовете утихнаха и настъпи тишина.

— Сега знаем истината. Едната от пленничките ни е невинна, другата е убийца и отстъпничка. В града има още един отстъпник, когото трябва да заловим. Лоранда ще бъде затворена. Форли е свободна. Някои неща трябва да бъдат свършени веднага, затова слагам край на този съвет.

Залата се изпълни с шума от стотици изправящи се магьосници, които разговаряха помежду си. Оусън отиде бързо при Сония.

— Вземете Форли и бързо намерете децата — нареди тихо той. — Преди Лоранда да се сети да предупреди Скелин за предателството й.

Сония го погледна изненадано и кимна. „Разбира се. Достатъчно е да се свърже мисловно с него и да му разкаже какво се случи тук“.

— Ще взема лорд Регин, ако е възможно.

Той кимна.

— Щом бъдат спасени, ще изпратя Калън след Скелин.

Сърцето й се стопли от благодарност. Поведението на Оусън беше студено към нея, но не беше човек, неспособен на състрадание към останалите. Когато той се отдалечи, Сония се огледа и откри Регин да стои до едно от стълбищата и да я наблюдава. Тя му махна.

— Това уместно ли е?

Гласът на Калън се чу през разговорите и тропота от стъпките на Висшите магове. Тя се обърна и видя, че той гледа намръщено Оусън.

— Ако успеете да съберете подкрепата на Висшите магове против това решение, аз съм готов да изпратя някой друг.

Калън погледна към магьосниците, които излизаха от залата, след това към Сония и присви устни.

— Вие решавате това, не аз — каза той.

Когато Регин се приближи, Сония се усмихваше, наслаждавайки се на триумфа си. Щом Оусън й вярваше достатъчно, за да я изпрати в града, може би останалите от Гилдията щяха да й простят за това, че бе нарушила правилата толкова много пъти през последните седмици.

— Искате ли да ми помогнете в новата ми задача? — попита тя Регин.

Магьосникът повдигна вежди и дори успя да се усмихне.

— Винаги!

Тя улови Форли под ръка.

— Да идем да намерим семейството ти.

Лоркин не бе съвсем сигурен колко време бе минало, откакто го бяха затворили в тази стая. Тя нямаше прозорци и той не можеше да използва слънчевата светлина за ориентир. Докато беше с Тивара, бе пътувал през нощта, а беше спал през деня, което се промени при пътуването с Чари, и сега не можеше да съди за часовете само по това кога му се доспива. Нито пък можеше да използва глада си, защото се хранеше когато имаше възможност, а не в определени часове.