Иън Пиърс - Аркадия

— Така ли беше?

— Не. Не съм достатъчно добър, че да имам мнение.

— Изглежда приемаш това изключително спокойно, ако мога да кажа.

Чън се усмихна набързо, защото видя техника да приближава.

— Готови сме за вас, сър — каза той.

— Това е първият случай, в който някой ме нарича сър — отговори Чън със слаб глас. — Това е наистина притеснително.

Джак докладва лично на Ханслип, че където и да се намираше Чън сега, не беше в сферата.

Ханслип не му обърна внимание, докато не довърши доклада, който четеше.

— Благодаря ви, господин Мур.

— Мога ли да попитам, какви според вас са шансовете му за успех?

Ханслип се намръщи озадачено.

— Никакви — заяви.

— Защо го изпратихте тогава?

— Вас какво ви интересува?

— Ще е от полза да разбера какво точно правя и защо. В момента съм много объркан.

— О, много добре. Заключенията на господин Чън несъмнено са също толкова фалшиви, колкото и изчезването на Анджела. Поведението му беше доказателство за това.

— Как така?

— Първо, той извърши изключително сложно търсене сред огромен брой записи, без да има нужния опит за това и получи резултат само след няколко часа, което е толкова необичайно, че буди подозрения. Второ, твърдеше, че е открил следа от Анджела, след като всъщност почти след два века научна работа е установено, че това е невъзможно. Трето, щом заявих, че планирам да го изпратя в машината, той на мига извади ново доказателство, изфабрикувано с цел да покаже, че е безсмислено. Анджела може и да е скрила информацията сред стари исторически документи. Вие ще проверите, но съм сигурен, че ще бъде намерена да се крие сред ренегатите. Точно затова ваша основна задача е да откриете нейната дъщеря.

— Нейната какво? — попита Джак с искрено изумление.

— В резултат от процедурата за засилване на способностите ѝ се появи дете. По-точно дъщеря, която сега се подвизава под името Емили Странг. Тя също е крайно интелигентна, но доказа, че е негодна за членство в елита. Получи подходящо за потенциала си ниво на образование, но напусна на петнайсетгодишна възраст след дълъг период на разрушителност и липса на сътрудничество. Дори и големи дози упойващи вещества не влияеха на поведението ѝ и накрая системата си изми ръцете от нея. Тя стана ренегат и сега живее в района на Отстъплението на юг.

— Имала ли е отношения с Анджела?

— Доколкото ми е известно, не. Анджела знае за съществуването ѝ, но процедурата отклони всичките ѝ способности към нейната работа. Тя не изпитва нищо към момичето. Или не изпитваше. Възможно е трудностите напоследък да са нарушили равновесието ѝ. Ако е така, съществува вероятност да е създала връзка между работата и дъщеря си. Поне това ми обясниха психиатрите; консултирах се с местните специалисти. Те мислят, че има голям шанс да я откриете, ако проследите детето.

— Ами ЦЗОУ символите, които донесе Чън?

— Това е много малка извадка от работата ѝ — отвърна Ханслип.

— Тогава вероятно откриването на останалото трябва да е основният ни приоритет?

— Подозирам, че ако откриете едното, ще стигнете и до другото. Още веднъж, дъщерята е ключът. Тя е така наречен историк. Тези ренегати се занимават с окултното, със сигурност сте наясно с това; всички са обсебени от нещо безсмислено, на което придават мистичен смисъл. Емили Странг изучава миналото. Не намирате ли за забележително съвпадение факта, че този документ е скрит точно в Националния архив, след като тя е един от малкото хора, които могат да го открият? Аз не вярвам на съвпадения, господин Мур — Ханслип махна с ръка, за да го отпрати. — Разберете. Ако дъщерята знае нещо, арестувайте я и я доведете тук.

Джак стана да си върви.

— Ето — добави Ханслип. — Новите ви документи. Докато приключите, вие сте първокласен учен. Тази самоличност ви дава всички привилегии. Можете да ходите навсякъде, да говорите с всеки без да срещате пречки. Имате достъп до централната ни финансова система. Не е нужно да отговаряте пред никого, освен пред по-висшестоящите, а те не са много.

Джак внимателно огледа документите, които му даде Ханслип, дипломите, образователния профил, резултатите от психометричния тест, всичко сочеше, че е впечатляващ.

— Изглеждат истински.

— Защото са. Като повечето организации, и ние пазим няколко призрака за всеки случай.

Джак се изправи.

— Още нещо — каза той. — Чън ме разтревожи точно преди да бъде прехвърлен.

— Е?

— Не беше притеснен. Предстоеше му да попадне в неизпробвана машина и пред вероятността да се изпари, а не беше притеснен.