Иън Пиърс - Аркадия

— Името ви е в графика за поставяне на импланти след час. Ще се постараем да бъдете добре подсигурен. Не се тревожете за това.

След срещата Джак продължи разследването на изчезването на Анджела и прекара следобеда в малкия си офис в преглеждане на файлове и записи. Беше скучна и неплодотворна работа; вечерта си взе почивка и отиде отново да се види с Алекс Чън. Откри го в манипулационната за импланти, седеше край една маса и изглеждаше развълнуван.

— Добре ли си? — попита го.

Чън се усмихваше заради упойката, която използваха при пробиването на малка дупчица в черепа му.

— Assez bien, mais j’ai pas dormi 16 16 По-скоро добре, но не съм спал (фр.). — Б.ред. — заговори той, а после спря.

— Моля? — отвърна Джак, а на лицето на мъжа се изписа тревога. Той отвори уста, а после пак я затвори.

— Нови допълнения — прошепна техник, застанал зад него. — Още не са добре абсорбирани.

— О, разбирам. Усещаш ли бръмчене в главата? Спомням си го от ъпдейтването на правния кодекс.

— Ja, es ist sehr argerlich. 17 17 Да, това е много досадно (нем.). — Б.ред.

— Това вероятно са инструктажите — продължи техникът. — Заредихме всичко, с което разполагаме. Малко прибързана работа. Може да те боли глава от време на време, докато всичко си дойде на място — каза той силно в ухото на Чън. — Приложихме пълен пакет европейски езици, но ще трябва да се научиш да ги контролираш. Опитай се да говориш на английски. Иначе ще превключваш случайно от един на друг език.

— Това ли е проблемът?

— Дали сме ти репортажи от новините, карти, пътеводители, различни технически ръководства. Селекцията не е подробна, боя се, но би трябвало да ти помогне достатъчно. Всичко е в паметта ти, така че можеш да си го спомниш, щом ти потрябва. Просто си намисли въпрос и отговорът ще се появи. Така мисля. Нямахме време да го изпробваме както трябва.

Чън поклати глава.

— Объркан съм — каза той. — Много странно усещане. Какво беше? Беше нещо важно.

— Е?

— Дайте ми час. Може съзнанието ми да се проясни дотогава. Трябваше да говоря с… как е името му? На началника.

— Ханслип?

— Точно той — Чън стисна решително устни. — Точно така. Трябва да се видя с него. Открих още нещо. Важно е. Имам предвид, че цялата тази идея…

— Има и друго — добави техникът. — Щом те изпратим, има вероятност да си дезориентиран. Поне мухите месарки, с които експериментирахме, напълно се побъркаха за известно време, а симулацията по всяка вероятност ще доведе до загуба на паметта, объркване и дори временна лудост. Затова сме свързали някои от най-съществените ти спомени с друга част от мозъка, за да сме сигурни, че ще си спомниш кой си и защо си там. Ти трябва само да ги откриеш. Спомените се асоциират с храна. Ето защо веднага щом пристигнеш, ще изпиташ нужда да хапнеш нещо. Разбра ли?

Два часа по-късно Чън се срещна с Ханслип за трети път в рамките на двайсет и четири часа и веднага подхвана финалния разговор.

— Въпросът е — заговори той с леко отчаяние в гласа, — че събрах всички публикации на този човек Литън, които можах да открия, за да видя дали и другаде се споменава Анджела Миърсън. Мислех, че ако успея да открия нещо, ще се уверите, че не целя да ви подведа.

— И откри ли? — попита Ханслип.

— О, не. Нямаше нищо.

— Каква изненада.

— Всъщност имаше статия озаглавена „Почерка на Дявола“, публикувана през 1959 година. Става въпрос за древен ръкопис, вероятно средновековен, макар авторът, този Литън, да е смятал, че е фалшификат. Историята гласи, че мъж на име Лудовико Сполетано призовал дявола и го помолил да отговори писмено на въпрос. Писалката била вдигната „от невидима сила, която я понесла във въздуха“.

Ханслип му хвърли бърз поглед, затова Чън се забърза, преди търпението му да се е изчерпало.

— Този текст бил невъзможен за разчитане, оттам идва и названието му. Имало хора, които предполагали, че е старо иберийско писмо.

— Господин Чън? — напомни му Ханслип. — Започвате да ме уморявате.

— Въпросът е в това, че има илюстрация.

Чън потърси в папката, която стискаше силно в ръка, извади няколко листа и ги подаде нервно на Ханслип, който първоначално им хвърли един поглед, а после наведе глава и се зае да ги изучава подробно.

— Колко впечатляващо — каза тихо Ханслип, щом приключи.

— Може ли? — намеси се Джак.

Ханслип му подаде листовете.

— Текстът — обясни той, — може да не ви е познат, но представлява три реда математика в системата символи ЦЗОУ.