Иън Пиърс - Аркадия

— Има и още нещо — каза вторият мъж. — Прекарах половин ден в проверяване на записите в компютърния отдел. Изглежда всички данни са копирани предния ден по обед. Затова предполагам, че копието все пак съществува някъде.

— Защо би направила нещо подобно? Информацията беше вече в главата ѝ.

Не последва отговор. Ханслип се отвърна отвратен от тях.

— Значи знаем с какво си имаме работа. Това е тероризъм от най-висок мащаб. Може би някой е способен да каже нещо, което да е от помощ? Господин Мур? Вие открихте ли я?

— Ограничен съм от факта, че вие не искате никой да знае, че я търсим — отговори Джак. — Ако не промените заповедите си, не мога да вдигна обща тревога, нито мога да проверявам регистрите, за да разбера дали се е настанила някъде, или е купила нещо. Не мога да проуча материалите от наблюдението. Ако можех да го направя…

— Не. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.

— Тогава ще трябва да действам по заобиколния начин. Възнамерявам да замина на юг, за да мога да се свържа със стари приятели от охраната и да отправя неофициално запитване. Планирам да тръгна възможно най-скоро.

Ханслип кимна. Поне някой мислеше инициативно.

— Нещо друго?

— Да — отвърна Джак и подаде лист хартия, който помощник на Анджела беше пъхнал в ръката му на път към срещата. — Бях помолен от господин Чън да ви предам това. Той не беше в състояние да си уговори среща, тъй като е недостатъчно квалифициран да разговаря директно с вас.

Ханслип го изгледа с любопитство и го разгъна.

На него пишеше „1960“.

Ханслип извика Чън в мига, в който срещата свърши; той трябваше да изчака отвън, докато всички си тръгнат и остане единствено Джак Мур. Директорът размаха листа хартия пред него:

— Е? Какво означава това?

— Има следа в историческите данни за 1960 година, които съответстват на Анджела Миърсън. Затова реших, че е важно да ви кажа.

Говореше с тона на човек, който може би допускаше огромна грешка. В действителност, беше стреснат от факта, че се намира в същата стая с човек, когото беше виждал единствено от разстояние.

— Някой поиска ли от теб да направиш проучването?

Чън леко се изчерви.

— Господин Мур ме помоли да проверя дали ще мога да открия нещо. Анализът на данни е моята специалност, разбирате ли, а техниките се прилагат към исторически досиета също толкова лесно, както към всичко друго. Затова си помислих…

— Разбирам. Как стигнахте до това заключение?

— Може би заключение е твърде силна дума — отвърна той. — Просто експериментирах. Познавам теориите — нейните теории, ако разбирате какво имам предвид, — и просто исках да проверя дали наистина е отишла в паралелна вселена. Ако се беше появила някъде, бих могъл да я открия, но очевидно не беше.

— И?

— И така, започнах с предположението, че не е променила името си; трябваше да започна от някъде. Затова направих проучване на всички данни за хора с това име в периода след 1700 година.

— Защо точно него.

— Тогава данните стават достатъчно достоверни. Бяха идентифицирани 1639 индивида. След 2034 година, когато глобалната биологична идентификация е станала задължителна, беше доста лесно да се установи, че никои от данните не са нейни. Елиминирах и всички, които са починали, преди да навършат двайсет и пет, както и жените, които имат деца, тъй като тази възможност ѝ беше отнета преди осемнайсет години, и накрая премахнах онези, починали от заразни болести, които не би могла да прихване. Останаха двайсет и един души.

— Един от тях се открои. През 1960 година има бележка към статия, в която гласи само: „Както обикновено благодарим на Анджела Миърсън за помощта с преводите.“ Това е всичко, но езиците, които се споменаваха, бяха сърбохърватски, финландски и синхалски, което е много необичайна комбинация. Анджела е взела пълен набор от езици със себе си, включително тези три.

— Забележителното по мое мнение е, че няма други следи за този индивид. Няма акт за раждане или смърт. Няма родители, нито братя или сестри. Никога не се е разболявала. Никога не е ходила на училище, не е плащала данъци. Може да е сменила името си, за да не бъде проследена, но няма данни да се е женила — по онова време жените са приемали името на съпруга си.

— Защо?

— Нямам представа. Въпросът е там, че би трябвало да има голям брой следи. И така, изглежда, че някои лични документи за хората, които я споменават, все още съществуват, така че предлагам да проучим тях. Нямах достатъчно време да се уверя напълно.