Иън Пиърс - Аркадия

— Какво е това?

— Метод за компресиране на информация, който не се различава много от начина, по който китайските знаци успяват да съберат многосрични думи в две чертички. Всеки символ е съставен от много различни елементи, които могат да се разделят така, че да образуват по-традиционна система от символи.

— Това е интересно.

— Убеден съм, че господин Чън се опитва да ни подскаже, че системата ЦЗОУ е измислена едва преди шейсет години. Статията, към която е публикувана тази илюстрация, датира отпреди повече от двеста — Ханслип се втренчи в Чън. — Така ли е?

— Да. Споменаването на Анджела е от 1960 година; статията, в която са включени ЦЗОУ символи, е публикувана през 1959 година.

— Предполага се — вметна Ханслип.

— И какво означава това? — попита Джак.

— Е, това е много добър въпрос. Какво наистина? Или е нещо наистина старо, или е умишлена заблуда, предназначена да ни накара да мислим така. Поредният опит да ни пратят по грешна следа, така да се каже.

— Сега, струва ми се — продължи целеустремено Чън, — със сигурност е по-добре да се съсредоточим върху това, вместо да преследваме Анджела Миърсън.

Ханслип го погледна въпросително.

— Продължавайте.

— В текста се казва, че целият ръкопис е притежание на автора. Това е Хенри Литън. Открих, че документите му би трябвало да се намират в Националния архив. Най-логично би било първо да отида и да проверя. Истински или фалшив, ако този документ е там, ще можете да възстановите цялата информация, която сте загубили и откриването на Анджела Миърсън няма да е толкова важно.

— О, разбирам! Опитвате се да не се подчините на заповедите ми — изрече с театрален патос Ханслип. — Боя се, че няма шанс за това. У мен не съществува и капка съмнение, че ако ви пусна, ще се върнете обратно при ренегатите и никога няма да видя нито вас, нито информацията, дори и тя да съществува. Съжалявам, господин Чън. Вие сте изключително ненадежден за подобна задача. Господин Мур може да проследи така полезната ви следа. Заповедта към вас остава. Моля, не си мислете, че не съм признателен.

— Но какво се очаква от мен?

— Ще се опитате да откриете Анджела, а после да я накарате да се върне обратно тук.

— Но как ще го направи? Тя няма машина…

Ханслип го прониза с поглед.

— Ако я познавахте толкова отдавна, колкото аз — каза той, — щяхте да знаете, че не бива никога да я подценявате. Тя също така ще бъде единственият ви път за връщане, така че го приемете като стимул и направете каквото ви е казано. Освен това съм ви дал и съобщение, което да ѝ предадете.

— Какво е то?

— Ще си спомните, щом я срещнете.

С изключение на лабораторните техници Джак беше единственият човек, който видя да вкарват Чън — макар и пребледнял и тревожен, но хладнокръвен заради седативите, които му бяха дали, за да не създава проблеми, — в електрическата сфера. Беше пожелал на странния, а сега и донякъде жалък човек късмет. Със сигурност щеше да му е нужен.

— Все още не знам как се очаква да направя това — каза той, докато седеше облечен в костюм от съответното време в съседната чакалня.

— Открий Анджела Миърсън, ако изобщо може да се намери — каза Джак. — Накарай я да се върне, ако това е възможно. Или ни уведоми по някакъв начин.

Чън изглеждаше неуверен.

— Предполагам, че бих могъл да пусна обява във вестник, която да оцелее. Но само ако предположим, че тя е там, където отивам аз. Постарай се да провериш.

— Защо Ханслип така се разстрои от идеята ти? Мислех, че ще се зарадва при възможността да бъде открита.

— Той си мисли, че го подвеждам. Ако стандартната теория е правилна, ще попадна в паралелна вселена и комуникацията помежду ни ще бъде невъзможна освен чрез тази машина. В случай, че Анджела е права, машината може просто да ни премести в различно време в същата вселена. Пътуване във времето, на практика. Точно затова се караха. Той копнее да се окаже, че Анджела греши. Ако я открия и успея да ви съобщя, значи тя е права.

— Знам, че вие учените си фантазирате за такива неща, но…

— Не е нещо абстрактно — прекъсна го Чън. — Ханслип се има за някой конкистадор, който ще открие нови светове и ще ги колонизира. Но ако Анджела е права, машината може да се окаже прекалено опасна, за да се използва, тъй като ще е невъзможно да се предвидят резултатите. Това означава, че Ханслип ще трябва да се прости с лелеяните мощ и слава или поне ще му струва значително по-скъпо. По-важното е, че никой не би инвестирал в това. Такива бяха аргументите на Анджела, а Ханслип очевидно мислеше, че вземам нейната страна.