Иън Пиърс - Аркадия

Два часа по-късно Грейндж беше доведен в кабинета на Ханслип под конвой. Докато сядаше, се оплака, че пред вратата му имало охрана. Не му било позволено да излиза навън, било му забранено да комуникира с външния свят. Беше извън кожата си. Това ли беше начинът за изграждане на доверието, нужно за работно сътрудничество?

Ханслип го гледаше внимателно и чакаше възмущението му да се уталожи малко. Не беше впечатлен повече, отколкото по време на някоя от другите им срещи предишните дни. Гневът изглеждаше изкуствен и неестествен — поведение, което целеше да го сплаши.

— Ужасна грешка — каза той. — Не мога да си представя какво си е въобразила охраната, че прави. Разбира се, поднасям извиненията си.

— Съзнавате ли как би могло да се тълкува подобно нещо?

Ханслип кимна.

— Разбира се. Намираме се в криза, както вероятно сте забелязали, и е настъпил проблем в системата за сигурност. Стигнали са до извода, че има съвпадение между пристигането ви и изчезването на Анджела Миърсън…

— Чух за това.

— Знам. Разследваме възможността да сте отговорен за нейното отпътуване. Срещали ли сте се с нея?

— За кратко. Тя ме потърси.

— Значи си е спомнила за вас?

— Вероятно.

— Разбирате ли защо питам? Тя има твърде високо мнение за собствената си важност. Смята, че тази технология ѝ принадлежи; няма да позволи на никого да я вземе и никога няма да се откаже от нея. Майчинско закрилничество. Би трябвало да сте наясно; вие я пратихте тук. Обгрижвах я години наред, а после вие се появявате и само след дванайсет часа тя губи своята уравновесеност и изчезва. Естествено, основното ни притеснение е, че може да потърси защита от някого от съперниците ни.

— В такъв случай може би трябва да се задействаме малко по-бързо? Ако успеем да финализираме бързо договорката, ще можем да придобием законно притежание преди който и да е друг. Друга организация може да си въобрази, че може да пренебрегне вашите претенции, но се съмнявам, че някой ще бъде толкова глупав да се опита да ограби нас.

— Законно притежание?

— Дошъл съм с първоначално предложение. Смятаме, че ще са необходими много повече инвестиции, отколкото предполагате. А след като финансирането за това идва от нас, разбира се, ще настояваме за по-висок залог.

— Колко по-висок?

— Осемдесет и пет процента.

— Бяхме се разбрали за делба петдесет на петдесет — възрази Ханслип.

— Това беше миналата седмица — отвърна с усмивка Грейндж. — Преди да настъпи пробив в сигурността ви, преди да изгубите основния си изследовател, преди да убиете близо десет хиляди души и да причините щети за почти седемдесет милиарда долара, както и преди да бъдете въвлечени в криминална конспирация, за да прикриете намесата си.

— Изобщо не разбирам за какво говорите.

— А аз съм сигурен, че е точно обратното. Ще подпишете споразумението, което ви поднеса, и това ще се случи още тази вечер, преди да си тръгна — той се усмихна и се изправи. — Ще продължим със или без вашата математичка.

— Това ще е доста трудно.

— Ще се справим. Това е краят на дискусиите. Боя се, че ще трябва да го приемете или да понесете последствията от отказа. Този свят е твърде жесток, за да останеш без приятели, но пък с могъщи врагове. А сега — продължи ведро той, — след като онази жена Миърсън вече я няма, предполагам, че не сте толкова отчаян, та да ме държите далеч от лабораторията, в която е работила. Бих искал да видя тази ваша машина. Ако ми я покажете, ще бъде възможно да подпишем документите и аз ще си тръгна по пътя.

Когато Ханслип беше ядосан, за разлика от Анджела, не крещеше, нито почервеняваше и хвърляше предмети. В течение на много години се беше научил да фокусира гнева. Навлезе в състояние на хладнокръвие. Докато вървеше с Лушън Грейндж към лабораториите, всъщност кипеше от гняв.

Бруталното излагане на фактите от страна на Грейндж го докара до граница, от която можеше да направи само два рационални избора: да се подчини или да възрази. Знаеше също, че мисленето му далеч не е рационално. Беше уморен, а и буквално разтърсен. Беше подкрепял и понасял Анджела с години. Наградата му беше абсолютно и пълно предателство, а Грейндж се готвеше да нанесе финалния удар. Дали бяха действали заедно? Да не би Анджела да беше купена от Олдмантър? Дали вече не организираше новата си лаборатория в някой от изследователските му центрове? Малко вероятно, но Ханслип вече беше готов да обмисля всякакви варианти, колкото и да бяха неприятни.