Иън Пиърс - Аркадия

— Тогава…?

— Анджела е физикоматематик — каза Ханслип. — Тя работи, като възпира емоциите си, за да има сили за изчисленията си и допълнително ги засилва чрез употреба на мощни стимуланти. Това е високоспециализирана техника, но хората са установили още преди векове, че много хора могат да правят математически изчисления чрез форми и цветове. Нещо като контролирана лудост, която в правилните ръце може да победи всеки компютър въз основа на интуиция. Интуицията на Анджела би трябвало да се конвертира в традиционни изчисления, разбира се, но тя е свършила невероятна работа. За беда този процес я прави емоционално нестабилна. През последните няколко месеца беше обсебена от идеята да представи теория, която беше толкова нечувана, че нямаше вероятност да бъде истина и до такава степен се влюби в нея, та разви склонност към ирационални действия, за да я защити.

— Значи е побъркана?

— Понякога. Реакцията ѝ към нейните изчисления буквално може да се сравни с тази на майка, която брани детето си. Когато е в някое от тези състояния, е способна да умре или да убие, но да защити това, върху което работи. Беше ѝ хрумнала нова идея и искаше да спре цялата програма, за да я проучи. Не приемаше не за отговор и не беше в състояние да се вслуша в разума.

— Защо работи по този начин?

Ханслип се замисли как да отговори, прокашляше се периодично заради замърсения въздух.

— Тя винаги е била изключително талантлива, но в допълнение към това преди осемнайсет години беше подложена на процедура. Беше поставена в изкуствена кома и беше предизвикана бременност. Бяха дефинирани и овладени сложните емоционални реакции.

— Отвратително. Доброволно ли беше?

— Не — отвърна равно Ханслип. — И нямаше нищо общо с мен. Това беше години, преди да дойде да работи тук. Процедурата сериозно засили способностите ѝ, но също така я направи толкова своенравна, че беше почти невъзможно да бъде наета на работа.

— Защо ми казвате това?

— Трябва да я откриете, а е добре да вземете предвид нейната непредсказуемост. Освен това хората, включени в този експеримент, пристигнаха тук вчера. Възможно е това да е предизвикало реакция у нея и да е изпаднала в паника.

— И не е възможно просто да е склонна към самоубийство?

— Съмнявам се. Не би поела риск да лиши човечеството от нещо толкова важно като себе си.

— Толкова ли е суетна?

Ханслип кимна.

— О, да. Лично аз винаги съм смятал, че това е най-сериозното доказателство за съществуването на множество вселени. Една не е достатъчна за нейната суета.

— Нещо друго?

— Може би. Отказах да променя конфигурацията на експеримента по начина, по който искаше, затова тя избърза и го направи сама. Започна да отделя време и ресурси от официалната програма за свои цели.

— Затова ли я отстранихте?

— Нямах избор, но за Анджела това може да е било равносилно на изтръгване на новородено от ръцете ѝ. Длъжен бях да се уверя, че няма да навреди на експеримента или на себе си. Трябва да сте наясно, че тази програма сериозно надхвърля ресурсите ни. Съществува потенциална възможност това да е най-големият изследователски проект, предприеман някога. Сега навлизаме в етап, в който имаме нужда от по-официални уговорки и по-добре подсигурен откъм ресурси партньор.

— Кой е той?

— Олдмантър.

Джак подсвирна.

— Зофани Олдмантър контролира най-важните и мощни институции на планетата. Той притежава ресурс да развие делото ни по най-подходящия начин, така, както ние не бихме могли. Това е разумен и необходим ход. Преговорите вървяха много добре, докато не открих, че Анджела пренасочва ресурси. Знаех, че има вероятност да разпространи неверни слухове за проекта, за да унищожи вероятността за сътрудничество.

— Разбирам. Тя знаеше ли за това?

— Може да е обяснение за действията ѝ. Въпросът е, че трябва да я открием. Въпреки всичките трудности около нея тя е невероятно способна и е единственият човек, който наистина разбира дълбоката наука в основата на всичко това. Не искам тя да се превръща в мой съперник, но не искам също да плаши хората с недоизяснени теории. Освен това… — той направи пауза, очевидно не му се искаше да признае степента на бедствието, което тази жена беше предизвикала. — Освен това изглежда е изтрила цялата информация преди заминаването си.

— Каква информация?

— Всичко, свързано с проекта за шест години назад. Цялата първоначална документация, всички копия, резервни файлове. Ако не успеем да ги възстановим, това ще ни върне цяло десетилетие назад, а нищо чудно дори да унищожи целия проект. Апаратът може да бъде използван още два пъти. Тогава ще трябва да се калибрира отново, а ние не сме в състояние да го направим.