Иън Пиърс - Аркадия

— Защо?

— Много е деликатен. Прототип, който изисква постоянни настройки, тъй като в противен случай ще стане твърде ненадежден. Анджела работеше по стабилизирането му, но тази информация е изчезнала заедно с нея. Ето защо ако не си върнем данните или Анджела, всичко е опропастено.

— Къде може да е отишла?

— Възлагаме деветдесет и седем процента на вероятността тя да се крие сред ренегати. Доколкото съм наясно, това е била ваша експертна зона преди идването ви тук.

Джак кимна.

— Бях в Социалната служба за защита. Наблюдавах активността на Отстъплението.

— Съществува вероятност 2,94 процента да е изгубила ума си и да е използвала апарата и в този случай не е по силите ни да стигнем до нея. Мисълта, че е възможно да се е трансформирала в хиляди трилиони частици, пръснати в многобройни вселени, е очарователна, но не е задължително да е вярна само защото би ме удовлетворила.

Джак направи бързи сметки.

— Ами останалите 0,06 процента? На какво отговарят те?

— На голямо преувеличаване. Това е шансът да е била права.

— За какво?

Ханслип махна пренебрежително с ръка.

— Не е възможно да е била права. Затова вървете и я намерете.

Основната задача на Ханслип беше да проследи евентуална възможност за изтичане на информация, а съществуваше една огромна дупка в отбраната на института, която бродеше наоколо с безизразна физиономия. Това беше Лушън Грейндж, изпратен от великия Зофани Олдмантър, за да преговаря за партньорство в използването на откритието на Анджела. Ханслип с безпокойство съзнаваше, че неочакваното му пристигане може да е бил поводът, тласнал Анджела към ръба. Това силно беше навредило на позицията му в преговорите; заради Анджела той беше изпуснал от хватката си технологията, която му беше нужна. Е, да, разполагаше с машината. Но само Анджела в действителност беше наясно с нея.

Първата му задача беше да се увери, че Грейндж не осъзнава това и да не допусне да бъде направена връзка между института и катаклизма, настъпил в Северна Европа. Новините ставаха все по-лоши; Ханслип спря да ги гледа, когато броят на жертвите достигна девет хиляди, а призивите на хората за откриване на виновниците прераснаха в истерични писъци. За щастие инстинктът на всички първоначално ги тласкаше към предположението, че това е работа на терористи, ренегати, посветени на саботажи в добре действащото общество. Беше дадено обещание за наказание, ревностно подкрепено от съобщение от страна на Ханслип, в което се отбелязваше, че токовият удар е причинил сериозни повреди на финия инструментариум в института му и той настоява за компенсации. Щеше да проработи за известно време, но не и задълго.

Беше бесен, че Грейндж се беше появил тъкмо сега. Предвиждаше, че Анджела ще създава трудности, но бе сигурен, че в крайна сметка ще успее да я убеди за сътрудничество с Олдмантър. Пристигането на Грейндж беше дискретно според разбиранията на Олдмантър — без обичайните хеликоптери, въоръжена охрана или колони от автомобили, които да оповестят пристигането на важен учен — дори строго секретно. Познавайки Анджела, тя едва ли изобщо го беше забелязала.

Проблемът се коренеше в крайната ѝ непрактичност. Интересуваше я чистотата, елегантността на проучването. Не я беше грижа, че парите свършват и осигуряването на редовни доставки става все по-трудно. Не я интересуваше, че само след шест месеца щяха да останат без никакви средства. Когато това се случеше, тя нямаше да има друг избор и трябваше да се съгласи да приеме условията, които е могъл да уговори. Затова той деликатно ухажваше Олдмантър, изкушаваше го с намеци и предположения, позволяваше му да види част от работата, да усети възможностите. Той знаеше всичко за откритието — с изключение на това как работи. Най-лошото беше, че Олдмантър беше заинтригуван и ентусиазиран и колкото повече растеше интересът му, толкова по-сдържан ставаше Ханслип. Беше споменал, че може би няма да му е нужен партньор. Че води разговори и с други. Беше изиграл (по свое собствено мнение) лошите си карти брилянтно.

Козът му беше Анджела. Само тя разбираше науката истински и докато контролираше достъпа до нея, той беше недосегаем. Беше я държал в неизвестност и настрани, докато сделката станеше факт и имаше време да я придума да приеме ситуацията. Сега тя не само беше съсипала внимателно съставения му план, но заплашваше да обърне целия институт с главата надолу.

Ако Грейндж откриеше на какво се дължи токовият удар, силите за сигурност щяха да пристигнат до двайсет и четири часа. Затова за начало щеше да се заеме с първостепенната задача. Първо Грейндж, после Анджела. Щеше да има място за маневри.