— Какво знаете за нас?
Джак се опита да формулира смислен отговор.
— Знам, че този институт има посредствен статут, относителна финансова сигурност и наема непропорционален брой хора със съмнителни качества.
— Съмнителни качества? Какво искате да кажете с това?
— Някои са определени като неотзивчиви, а други са почти ренегати. Не са хора за операция от висока класа, нито могат да се ангажират с проучване, извършено с чувство.
— Искате да кажете, че не бива да сме придирчиви, след като събираме остатъците, които никой друг не иска, така ли?
— Ами…
— Разбира се, че е така. Съвсем прав сте. Наистина сме второразредна организация — Ханслип се усмихна. — Забити сме на този отвратителен остров в покрайнините на нищото. Никой не ни приема ни най-малко за важни и никой не обръща особено внимание на това, което вършим. Ето защо е толкова тревожно онова, което се случи.
— Какво правите в такъв случай?
— Отключваме най-дълбоките тайни на вселената. Печелим достъп до невъобразими светове, дори отвъд мощта на самата наука. Покоряваме това, което не съществува.
Джак се замисли върху тази злокобна забележка.
— Ще споделите ли какво точно имате предвид?
— Да, макар че се налага да ви напомня колко много е нужна дискретност. Щом ще търсите Анджела Миърсън, трябва да сте наясно, дори само за да добиете представа колко важно е това и колко е спешно да я откриете.
Ханслип заобиколи самотна купчина водорасли, поглеждайки я с отвращение.
— Знаете не по-зле от мен, че договорът ми тук изисква най-високо ниво на дискретност и лоялност. Затова ми плащате.
— Точно така. Открихме средства за достъп до паралелни вселени. Само една за момента, но щом разберем процеса добре, ни очакват потенциално безкрайно много на брой. Пространството и ресурсите, които могат да станат достъпни за човечеството, ще бъдат изумителни. То се знае, научното откритие също е от изключителна важност.
В действителност нямаше особено какво да се каже, затова Джак се задоволи да подхвърли:
— Сериозно?
— Това ли е най-доброто, на което сте способен?
— Поздравления, тогава.
— Официално, както сам казахте, ние сме нищожно малка организация, която се опитва да повиши качеството на излъчваните мощности. През последните няколко години негласно се бяхме посветили на този страничен проект. Анджела забеляза странна аномалия, докато провеждахме експеримента. Получавахме повече енергия, отколкото влагахме. Само по себе си това е невероятно откритие: с необходимото оборудване само един ват електричество би могъл на теория да захрани цял град с милиони жители. След това подобрихме технологията и открихме, че ако направим това в строго контролирана среда, на практика сме в състояние да местим физически обекти.
— И как стигнахте до предположението за съществуване на паралелни вселени?
— Това вероятно надхвърля вашите способности за асимилиране — отговори Ханслип леко надменно. — Прехвърляме материята — започваме с електрони и ги надграждаме за по-сложните обекти, а след това ги възстановяваме. Анализите доказват, че материята е отсъствала по-продължително, отколкото я е нямало, ако разбирате мисълта ми. Единственото смислено научно обяснение е, че материята съществува в различно състояние или реалност. Следователно, в друга вселена.
— Можете ли да го направите? Електроните са едно, но…
— Можем. Правили сме го. Вече имаме три апарата. Първият беше оперативен в продължение на четири години и е в състояние да се справя с молекули. Вторият беше готов преди около шест месеца и може да поеме до двеста килограма; това ни даде всички необходими потвърждения.
— А третият?
— Все още се работи по него. Той ще има капацитет петнайсет тона. Създаден е така, че да може да мести метал. Потреблението на енергия ще бъде колосално; много по-голямо от това, което можем да си позволим в момента, и дори повече от това, което употреби Анджела.
Джак разбираше какво има предвид мъжът, като каза, че ще му разкрие нещо необичайно и важно. Въпреки това остана скептичен. Какви са шансовете на малка, незначителна организация да направи такъв невероятен скок, до какъвто останалите още дори не са близо?
— Надявам се, не предполагате, че тази ваша математичка е избрала сигурен начин за бягство и се е скрила в друга вселена? Това би било самоубийствена лудост, не мислите ли?
— До голяма степен. И макар Анджела да е луда, не е самоубийца. Затова съм сигурен, че не е направила нищо подобно.
Читать дальше