Иън Пиърс - Аркадия

Вътрешността от своя страна се оказа истинска изненада. Джей дори възкликна, щом влезе и очите му привикнаха. Пазителката широко му се усмихна.

— Тук е… очарователно. Приятно — каза той.

Наистина беше така. Подът беше от разноцветни камъни, подредени в шарка, която съответстваше на конструкцията на тавана, така че едното отразяваше другото. Стените бяха измазани в бяло, а дебел банд беше оставен непокрит на нивото на очите и върху него имаше подредени кутии с книги. Беше изрисуван със сцени от живота на селото, радостни и необичайни картини на мъже и жени, на полета и птици.

— Небеса! Не е ли наистина забележително? Значи това е искал да видя Хенари.

— Старо е — отвърна с гордост тя. — Поправяме го, когато е необходимо.

— Радвам се да го чуя. Трябва да е единствено в целия свят. Поне аз не съм чувал никога за подобно нещо. Много зали са с ефектни подове, а знам, че в някои има и рисунки. Но никога не съм чувал за нещо толкова красиво. Радвам се, че дойдох. Можеш ли да ми кажеш какви са тези картини?

Сега тя беше в изключително добро настроение, възхитена от това, че Джей е доволен и горда от предизвикания интерес у ученик от Осенфуд.

— Започва оттук, с основаването на селото. Виждаш ли тези фигури? Това са първите семейства, от които произхождаме всички ние. Следват разделянето на земите и построяването на първата Зала на Историята — изгоряла е, затова най-ранните разкази са изгубени, с изключение на онези, които са запомнени и могат отново да се запишат. Втората Зала на Историята, ето тук…

Джей гледаше втренчено.

— Кой е рисувал това?

— Някой от отминали поколения. Нямам представа.

— Той присъства ли в историите от този период?

— Може и да се споменава.

— Как се е казвал?

— Не знам. Бил е известен като Фортуна 10 10 От англ. fortune — късмет. — Б.ред. , тъй като хората са вярвали, че носи добър късмет.

— Бих искал да разбера повече за него. Ако получа позволение да се върна отново…

— Ще трябва да се отнесем до съвета, но с моята препоръка съм сигурна, че ще бъдеш приет като почетен гост.

В този момент Джей си спомни за задачата да се грижи Хенари да е доволен.

— Преди това трябва да се върна в Осенфуд и да докладвам за неуспеха си да открия Жаки.

— Преди време — заговори тихо тя и го погледна, за да види реакцията му — Жаки дойде при мен и ме помоли да остави нещо в Залата на Историята.

Очевидно беше преминал някакъв тест.

— Наистина ли? Написал е своята история? Болен ли е бил?

— Не, но той смяташе, че е важно и се боеше да не бъде унищожено или изгубено. Беше необичайно, но съвсем скоро преди това беше помогнал на най-голямата ми дъщеря при трудно раждане. Дължах му услуга в отплата и той ме помоли за това. Беше пакет, опакован плътно в хартия и здраво вързан. Каза, че принадлежи на този, на когото ще бъде от полза. Съмнявам се да е истински ценно или пък важно. И все пак Жаки беше малко смахнат. Научихме се да не обръщаме внимание на тези периоди, но той крещеше и говореше с различни гласове, строполяваше се на пода и ридаеше. Не буйстваше, но страдаше, а в това нямаше логика. Мисля, че в тези моменти е писал.

— В такъв случай и написаното няма да има смисъл.

— Може би не.

— Може ли поне да погледна?

— Моля, настани се на някоя маса. Ще ти приготвя пакета.

И така, Джей седна и събра мислите си, а жената се върна, остави пакета на бюрото пред него и след това се отдалечи. Джей не ѝ каза нищо, тъй като не беше редно да се говори в присъствието на чужди спомени.

Бавно развърза канапа, с който беше вързан пакетът и го отвори. Той съдържаше книга, подвързана с кожа, с прекрасен дизайн и изработка.

Отгоре имаше лист хартия с написана на ръка бележка, с абсолютно четлив почерк, колкото и шокиращо да беше това.

„Чети, ако можеш, и проклет да бъде този, който няма да разбере. Нека и него го сполети лошата ми участ.“

Ужасѐн, Джей нададе вик, който отекна из прекрасната зала.

— Не приближавай — нареди той на жената, която затича към него. — Пакетът е прокълнат.

Тя се отдръпна бързо.

— Добре ли си?

— Засега.

— Какво смяташ да правиш?

— Не знам.

Той прочете проклятието още веднъж и се замисли върху думите.

„Чети, ако можеш…“ Добре, той можеше да чете, макар че проклятие, което няма да бъде разбрано, би имало малко сила. Проклет, ако не разбереш. Дали означаваше проклет, ако не разбереш, или проклет, ако откажеш да разбереш? Ами ако просто не може да разбере, защото текстът е безсмислен? Нямаше да го разбере, но не защото отказва да го направи. Освен това проклятието можеше да се отнася до текста, който вече беше прочел, а не за съдържанието на книгата. Обмисли всички възможни значения на прочетеното.