Иън Пиърс - Аркадия

Нито един от тези варианти не звучи особено смислено. Всъщност вторият сценарий би довел до атомна война в определен момент от разглеждания период, но в този случай историята със сигурност не би се върнала към нормалното през 1980 година.“

Единственият значим продукт от този иначе безполезен експеримент беше преценен като грешка в програмата. Впечатлението, че при определени обстоятелства не само бъдещето, но също и миналото могат и трябва да се пренаредят, така че да съответстват на събитията, беше необичаен извод, който се загнезди в съзнанието ми най-вече заради това, че беше твърде невероятен.

Тази симулация беше направена само седмица преди да си тръгна и нямах и най-малко съмнение, че никой и пукната пара не даваше за моите възражения. Отговорът — че щом историята не можеше да бъде променена с малко, вероятно беше нужно да се използват по-сериозни средства — демонстрираше колко слаба беше вече позицията ми и засили убеждението ми, че полетът беше единствената възможност пред мен. Затова направих точно това. Изгоних всички от сектора, заключих се и се залових за работа.

Това не означаваше, че с радост си тръгвах, никак дори, тъй като се озовах в Германия през 1936 година. Определено не беше най-доброто място или пък време по една или друга причина. Но отпътуването ми беше набързо и предвид обстоятелствата мисля, че постъпих доста добре, макар че за беда не бях заредила вестниците за този период. Бях го направила само от 1960 нататък, тъй като мислех, че само те ще ми трябват. Нямах толкова пространство в главата си.

През първите девет месеца това беше без значение, тъй като ги прекарах в клиника за душевноболни. Не беше най-доброто навлизане в новия ми живот, въпреки че ако наистина искаш да разбереш дадено общество, поглеждането през очите на умопомрачен може да доведе до истинско просветление. Поне научих, че процесът на трансмисия си играе интересни игри с мозъка, макар да подозирах, че ефектът се дължи по-скоро на церебралните импланти, отколкото на неизбежни последици от преместването. За още по-голяма беда бях взела няколко халюциногенни таблетки преди пътуването, за да се подсиля; бях направила голяма част от настройките ръчно, затова ми беше нужна всичката възможна помощ. Както вече казах, справих се доста добре, но се появих от другата страна, бълнуваща несвързано. Малкото смислени фрази, които успявах да изрека, само убедиха хората още повече, че съм напълно побъркана.

Бях се прицелила към Сан Франциско през 1972 година; това, че се озовах в малко селце на около пет километра южно от Мюнхен през 1936 година беше доста добро попадение. Няма да описвам изживяването от приземяването в свят, толкова различен от всичко познато за мен, така жесток и отровен в много отношения. Достатъчно е да кажа, че беше странна история. Новата реалност така те поглъща, че бързо забравяш обстоятелствата от собственото си минало; осъзнах, че посвещавам малко време на мисли за предишния си живот, който твърде бързо доби усещането за сън, разграничен от настоящото ми съществуване.

Но имайте предвид, че никак не ми беше по-лесно; дори след като си върнах здравия разум, вероятността да допускам грешки и да привличам вниманието беше огромна. Като начало социалните нрави бяха напълно различни. Сдобиването с пари беше странна работа, а също и отношението към останалите — в зависимост от възрастта, пола, благосъстоянието, образованието, местоположението и убежденията — беше невероятно сложно. Всъщност бях много доволна, че разполагах с достатъчно време, за да свикна с всичко това. Възстановявах се, затова реших, че мога да го правя поне по приятен начин. Бях се спряла на сърф и кола „Тъндърбърд“, но след като се преместих във Франция през 1937 година, открих че там има повече от достатъчно удоволствия, с които да запълвам дните си за известно време.

Бях заминала с пълен куфар с импланти, което много улесни живота ми. Например свободно говорех немски и се справях също толкова добре с още двайсет и три езика. Притежавах необходимите умения да работя като висококвалифициран адвокат или хирург; бих могла да спечеля няколко Нобелови награди, като просто отпечатам работата на други хора малко преди тях. Според стандартите на времето бях също и забележително красива и здрава и с лекота бих могла да стана първокласна филмова звезда. Разбира се, не направих нито едно от тези неща, тъй като не желаех да привличам внимание, за всеки случай.