Иън Пиърс - Аркадия

Ужасен урок и, докато пишеше — отдели си достатъчно време, тъй като мъртвите не бързаха заникъде, — често си мислеше за Джей, който в известна степен напомняше за Итъран, беше също така нетърпелив да зададе въпросите си и се изкушаваше да навлиза в опасни територии. Джей често получаваше мъмрене и наказания, но това оставаше без резултат. Имаше основа за спорове: теза; доказателства от историята, в повечето случаи примери, представени в различните Нива; контрааргументи, подкрепени по съответния начин; имаше също и заключение, в което бяха изложени най-съществените цитати и примери. Съвсем простичко, без съмнение.

Повечето хора възприемаха това като капитулация, но не и Джей. Той беше добър ученик, а Хенари беше доволен да отбележи, че учи бързо и развива нужния усет към Историята. Във всички отношения, освен в едно, той показваше, че Хенари е направил добър избор. И все пак изключението беше тревожно — на Джей му беше трудно, дори болезнено да следва стила на трактата, характерен за добрия учен. Как да докажеш, че железните колела не са толкова добри като дървените? Беше проста задача, поставяна на всички ученици след петгодишно обучение, след като са овладели езика и писането. Трябваше само да цитира примера на Ярдел от Ниво I: каруцаря, който построил колите, откарали пътниците на юг, след като отсякъл тисове, нарязал и издялал колелата, така че да бъдат здрави и да се движат леко. Какво повече бе нужно?

Джей пренебрегна историята на Ярдел, защото беше отишъл за гъби в гората по време на лекцията по тази тема. Вместо това беше отишъл да поприказва с каруцар и ковач и беше описал как желязото може да се строши при прекомерно напрежение. Правилно заключение, грешни аргументи. Учителят му (не Хенари в този случай) не знаеше дори откъде да започне.

— Джей, следващия път просто се придържай към текста — беше го посъветвал Хенари уморено, след като в продължение на един час беше слушал оплакванията на учителя. — Можеш да откриеш всичко в Историята. Върви и опитай отново.

Виж докъде докараха Итъран подобни неща, можеше да добави. Но беше лоялен към паметта на своя наставник, а също и към потенциала на Джей. И двамата притежаваха пламък, който вещаеше чудеса и страховити бедствия. Затова той използва случилото се с Итъран да илюстрира подобна лудост и същевременно нуждата тя да се овладее. За да събере доказателства за случая, той се насочи към Залата на Историята, където се съхраняваха документите на Итъран и се опита да разбере как се е променило съзнанието му и кое е довело до срив.

Тогава отново се натъкна на отшелника Жаки.

Срещата им се състоя една вечер, когато интересна гледка би привлякла вниманието на всеки присъстващ на главния площад в Осенфуд. Една сянка се спусна и се сгуши край стените на сградите, проправи си път през централната зона, където всеки вторник беше пазарен ден. Спря се край отвор в огромната стена, която ограждаше от едната страна Залата на Историята, чу се леко подрънкване на метал и тихо скърцане от превъртане на ключ в ключалка.

В този момент Хенари наруши всички правила. Беше навън след мръкване, което беше строго забранено дори и за старшите учени. Влизаше в Залата на Историята извън предвидените за това часове. Внасяше вътре светлина без да има придружител, който да следи за възникване на пожар. За щастие беше твърде високопоставен, за да му задават въпроси и щом влезе в полумрака, се наслади на аромата, атмосферата, рафтовете с кутии, които се издигаха край боядисаните в бяло стени, пълни със скъпоценни свитъци или книги. Целият свят беше в тях; Хенари напълно съзнаваше, че се намира в самия център на вселената и това, както обикновено, му вдъхна усещане за дълбоко смирение и душевен покой.

Документите, които търсеше, бяха групирани в три пакета и той откри каквото му трябваше в третия: листове хартия със съвсем различен почерк сред впечатляващите бележки на наставника му, което само по себе си подсказваше, че целта е била да останат завинаги скрити.

Имаше само две писма. Хенари ги мушна в джоба на плътното си наметало, внимателно подмени ръкописите, духна прахта върху масата, за да не заподозре никой, че е бил там, и също така тихо, както беше дошъл, се плъзна през огромната кънтяща зала, през малката странична врата и обратно на алеята.

Писмата описваха срещата между Итъран и Жаки и макар това да беше само половината от кореспонденцията, оставяше впечатлението, че този беден учител безмълвно се е поддал на порой от безсмислени обиди.