Иън Пиърс - Аркадия

Дотук добре. След това компютърната програма се насочи към втория сценарий, в който на изборите през 1960 година изборите печели Кенеди, а не Никсън. Резултатът е с много малка разлика между кандидатите, но неизбежен заради репутацията на Никсън на нечестен човек. Кенеди е елегантен, млад, красив и свеж. Това става явно в телевизионен дебат, където Кенеди е блестящ и уверен, а Никсън — небръснат, раздърпан и колеблив.

Истинският потенциал на Кенеди остава непознат до убийството му през 1963 година. Той извършва нескопосан опит за нападение на Куба през 1961, но изкупва грешката си, като предотвратява кубинската ракетна криза през 1962. След убийството му мястото му е заето от Линдън Джонсън, който съсипва мандата си като разпорежда, а след това губи с пълен крах войната във Виетнам. Джонсън е заменен от Никсън в момент на политическа драма след убийството на брата на Кенеди и други високопоставени фигури. Никсън също съсипва мандата си, този път заради нелегални операции. Следва Джералд Форд, който решава да се оттегли, въпреки че има шанс да спечели, след това Джими Картър, който се проваля поради друго зле замислено нападение над чужда територия. Накрая Рейгън е избран през 1980.

Ханслип беше леко обезкуражен, тъй като симулацията показа категорично, че макар индивидите и дребните събития да влияят на курса на историческо развитие, въздействието върху по-значими фигури е строго ограничено. В дългосрочен план изглеждаше изключително трудно миналото да бъде променено, ако не се приложи сериозна намеса. Ако някой индивид не се роди, например, ще бъде заменен от друг, сходен на него.

И все пак дори тук предупредителните сигнали би трябвало да бъдат забелязани от хората, провеждащи експеримента. Например, програмата сама промени параметрите на задачата си, за да постигне така наречената драматична правдоподобност. Освен това пресъздаде събитията според получените резултати и беше настроена така, че да не се съобразява със съвпадения. И ето че промени добрата репутация на Никсън, основаваща се на квакерската му принадлежност, в такава на двуличен и безпощаден човек. Ожени Кенеди за старомодна и благочестива жена, вместо за очарователна и красива, за да обясни иначе нелогичното му женкарско поведение.

Възраженията ми — изразени категорично в меморандум, който беше напълно пренебрегнат — бяха, че основният проблем се изразява в скъперничеството на Ханслип. Програмата беше инструктирана да взема предвид единствено вътрешната политическа динамика. Външните действия — като решения, взети от други страни, например — останаха пренебрегнати, което ми се стори изключително неразумно, макар и по-евтино.

Ясен знак, че нещо напълно се е объркало, дойде от малката контрола, която бяхме създали. В името на обективността програмата анализира и двете истории — реалната и алтернативната — без информация коя коя е. Тя заключи, че втората поредица от събития е статистически толкова невероятна, че на практика не може да се случи.

Особено силно подчерта, че има твърде много случайни събития, чиято цел сама по себе си като че бе да върне историята в пътя ѝ. Историята се върна към това, което според програмата беше нормалният път през 1980 година, чрез абсурден механизъм, който дори някой автор на романи от онзи период би отхвърлил като пресилен и твърде зле скалъпен.

Цитирам заключението: „Трябва да приемем: а) че женкар, повлиян от упойващи вещества, твърде неопитен католик, здраво свързан с престъпни организации, може да победи най-опитния политик в страната и че тревожното му здравословно състояние и съмнителен характер могат да се опазят в тайна. Освен това, че би могъл да проведе изключително успешна дипломация през 1962 година под въздействието на коктейл от обезболяващи и стимуланти; б) че президент, брат му и още няколко души биха могли да бъдат убити в кратък период от време от побъркани стрелци, всеки от които е действал самостоятелно без ясно изразена причина. Също така, че Кенеди би могъл да бъде застрелян от човек, за когото е известно, че поддържа връзка със Съветския съюз, без никакви последствия; в) че офисът на Никсън ще бъде обект на безсмислен обир по време на предизборната кампания, която така или иначе е предопределен да спечели, и че човек с такъв опит ще губи контрол над всеки нищожен политически скандал, възникнал в резултат; г) че през 1980 година Съединените щати ще изберат за президент застаряващ актьор без почти никакъв опит, с боядисана в оранжево коса.