Иън Пиърс - Аркадия

— Ти ми казваш, че Историята съдържа всичко, а аз ти казвам, че си глупак, Итъран Мъдри. Не мисли, че предпочитам глупави истории и слепи убеждения. Как някой като теб е смятан за интелигентен? Какви трябва да са колегите ти, щом аплодират празноглавец като теб?

— Как може тази История да е събрала всичко? О, казваш, че това е само потенциалът ѝ и смисълът ѝ ще бъде разбран, щом Изгнаника се върне и я довърши. Очевидни глупости. Безсмислено бръщолевене.

— Какво имаш предвид с това, че съдържа всичко? Всяка птица, всяко листо или насекомо? Що за жалки създания сте! Чакате края си като говеда и той ще настъпи, повярвай ми. Ще се изпарите, сякаш никога не сте съществували; точно това заслужавате.

— Всичко е свързано с великаните. Но кои са те? Не знаете. Тук сте заради великото завръщане от Изгнанието. Какво е било това? Не ви е грижа. Всичко, което правите, е да сравнявате една история с друга; да забелязвате, че определена фраза, използвана в една част от Историята, е приложена и в друга част; да откривате, че едно поколение мъртви учени е било в противоречие с друго поколение мъртви учени. Това ли наричате учение?

— „Щом Историята приключи, ще се слее със света и всеки ще погуби другия.“ Един от вашите цитати. Кога? Как? Всеки може да проповядва грандиозни безсмислени фрази. И аз мога. Какво ще кажеш за това: „Светът ще свърши в петия ден от петата година.“ Това по-безсмислено ли е от нещата, които цитирате с такова преклонение? Не. Само че това, което аз казвам, е истина. Почакайте и ще видите.

Не се знаеше кое е предизвикало подобен изблик на лунатични твърдения, тъй като Итъран не беше направил копия на собствените си писма. Хенари можеше единствено да гадае. През последната си година Итъран беше обсебен от истории за Края, когато Господ ще се върне, за да съди творенията си. Глупави истории, пренебрегнати от сериозните учени, но Итъран беше тревожно завладян от тях. Това беше и причината за отчуждаването на Хенари от наставника му.

Онова, което порази Хенари, не беше само съдържанието, но и фактът, че бяха написани така плавно и с лекота. Интересна лудост, помисли си той. Не намираше смисъл в нищо от това и не се сети повече за отшелника Жаки, докато не дойде моментът Джей да помисли за защитата си.

Ключовият проблем, върху който работех, беше причинен от компютърна симулация по нареждане на Ханслип в една от настройките за сигурност. Тя беше внимателно създадена, за да извършва две функции: първо, да установи степента, в която курсът на историята ще бъде променен при замяна на дадено събитие, и второ, да проверява различни теории за естеството на историческата еволюция. Трябваше да бъде предварително проучване относно практичността на променянето на паралелни вселени с цел създаване на подходящи условия за експлоатация.

Проблемът беше, че събитията бяха опростени, за да може необходимите изчисления да се извършат в разумни граници по отношение на времето и бюджета; Ханслип винаги се стараеше да пести. Също така всичко беше анонимно; програмата за оценяване не беше наясно кой от сценариите е реален, в случай че естествените предразсъдъци от своя страна повлияят на решенията.

В първия сценарий беше заложено, че президентските избори в Съединените щати през 1960 година са спечелени от кандидата на републиканците Ричард Никсън, който побеждава опонента си, мъж на име Джон Кенеди. По-сериозната проницателност и познания на Никсън надделяват и той печели изборите с малка преднина. Резултатите са неизбежни; докато Никсън притежава сериозен опит и качества, Кенеди не е добре запознат с правителствените дела и е известен с репутацията (жестоко извадена на показ по време на кампанията и потвърдена от горчив развод през 1965 година) на плейбой. Опитът на Никсън го подтиква да отмени опит за нахлуване в Куба през 1961 година. Това от своя страна дава повод на враговете му да го обвинят в слабост, която той се опитва да опровергае, като изпраща войници във Виетнам на следващата година.

Никсън печели изборите през 1964 година срещу Линдън Джонсън, но на този етап всички ресурси са вложени във война. През 1968 година е заменен от Джонсън, който умира от възпален апандисит през 1971 година и на свой ред е заменен от Джими Картър, озовал се в крайна сметка в затвора за злоупотреби в особено големи размери. В крайна сметка актьорът Роналд Рейгън, вицепрезидент на Никсън от втория му мандат и човек с невероятен опит, става президент през 1980 година.