Иън Пиърс - Аркадия

Останало е някакво зачатъчно повествование, пълно с толкова абсурди, че е най-добре да бъде игнорирано — аристократи, облечени като селяни (когато не се предрешават като жени), влюбени в други селяни (които също са аристократи) и дегизирани по не особено съществени причини. Много от сюжетите на Шекспир са в този дух, макар и по-кратки.

Освен това за Сидни сюжетът е само повод за приказване. Вместо да правят нещо, персонажите говорят такъв прекрасен език, че е трудно да му се устои. Думите създават въображаеми пейзажи на съвършенство, нежен блян за топли вечери с ромолящи поточета и пъстра слънчева светлина, която се прокрадва през листата в гората.

Смъртта и опасността имат своето място, но само за да подчертаят съвършенството на настоящето. И други са постигали подобен ефект — сцената от „Великият Молн“ 9 9 Единственият роман на френския писател Ален Фурние. — Б.пр. , в която Молн отива на парти в стил Вато на изискано имение, пълно с елегантни жени в коприна и мъже в костюми на Пиеро. Карнавалът във Венеция, където реалността отстъпва място на фантазиите и те изпълват целия град. Всички тези образи и впечатления се бяха загнездили в съзнанието на Литън в младежките му години, тайно избавление от реалността в сивата индустриална страна, изпълнена с размирици и помрачена от облаците на поредна война.

Литън никога не позволи въображението му да превземе реалността. Сидни беше човек, когото той изучаваше; Молн — герой от книга; Венеция — град, който бе посетил. И все пак с годините неговите спомени и проучвания бавно се пренареждаха в съзнанието му до момента, в който Антеруолд започна да се оформя, особено териториите на Уилдън, централната точка, от която започна цялата история, също както светът на Сидни беше произлязъл от владенията на сестра му, графиня на Пембрук.

Докато войникът — същият, който се беше държал човечно с него — не свали покривалото и не отправи жест към него, Джей пътува почти в пълен мрак. Никой дори не му беше продумал. По време на придвижването им у него се бяха загнездили противоречиви чувства. Страх, разбира се. Отегчение. Негодувание. И накрая, изгарящо отчаяно любопитство. От другата страна на платното имаше чудеса, каквито не беше виждал преди. Дървета, гори, къщи, планини — кой знае какво още можеше да се види? Той се опита да дръпне донякъде покривалото, за да надникне, но то беше твърде плътно и стегнато. Копнееше да събере кураж да избяга, но беше безсмислено.

После се озова сред избледняващата светлина на ранна привечер и свеж полъх за разлика от вонята и непоносимата жега в каруцата, където бе заобиколен от тягостна тишина.

— Ела, седни до мен и дръж устата си затворена — нареди му войникът.

Джей побърза да се подчини, за да не би мъжът да размисли и се сви край впечатляващото му тяло. Огледа се наоколо и ахна. Не от изумление и почуда, а от недоумение. Нямаше нищо различно за гледане от това, което беше у дома.

— Къде сме? — попита.

Войникът поклати глава.

— Казах ти да мълчиш. Това означава да не говориш. Дръж си устата затворена. Не казвай нищо. Тишина. Разбираш ли?

Джей кимна.

— Аз ще говоря. Ти — не. Ясно?

Джей кимна отново.

— Хубаво. Защото не разполагаме с много време. Ще пристигнем след около час. Уплашен ли си?

Джей отвори уста да отговори, видя изражението върху лицето на войника и кимна за трети път.

— Знаеш ли какво ще се случи с теб?

Той поклати глава.

— И аз си помислих, че не. Жалко е да се боиш без причина. Ще ти кажа каквото чух. Става ли?

Поредно кимване.

Войникът изръмжа.

— Виждаш ли? Можеш, щом се опиташ. Добре. Отиваш в Осенфуд да станеш ученик.

Джей го изгледа с любопитство.

— Дори не знаеш какво е това? Много добре. Ученик е някой, който учи. Какво ще научиш, зависи от учителя ти, но отнема години наред, а най-добрите стават Разказвачи.

Джей не можеше да се сдържа повече.

— Разказвач? Аз?

— Казах най-добрите. Разказвачите посвещават години да усвоят дисциплина, невероятни познания и интелигентност. Те трябва да запазят всичките спомени и да бъдат способни да ги извикат, щом им потрябват. Те са пазители на миналото и творци на бъдещето. Това има ли нещо общо с теб?

Джей поклати глава.

— Точно така. Може да станеш пазител на притчи или нещо подобно. По-нисше, но все пак важно. Това е по-вероятно. Работата е там, че беше избран. От самия Разказвач. Името му е Хенари. Това е много необичайно.