Иън Пиърс - Аркадия

— Много съм добре. Изглеждаше доста по-зле, отколкото беше всъщност. Много мило от твоя страна, че ме посещаваше толкова често.

— Наложи ми се да упражнявам цялата си власт, за да ми бъде позволено. Сестрите са истински тирани в своето владение. Много се тревожехме за теб.

— Къде са всички?

— Хенари замина за Осенфуд; иска да оправи отношенията си с Гонтал, като му предложи да работят в сътрудничество по Рафта на Небивалиците. Надява се ти също да му помогнеш. Пуска стръвта, ако ме разбираш. Гонтал доста се бои от теб. Джей все още е тук, води странни разговори с Алиена, които е истинско забавление да подслушваш, а онзи прекрасен млад мъж Антрос се върна обратно в гората. Памархон, както ти е добре известно, току-що пристигна.

Розалинд се изчерви и се усмихна срамежливо.

— Наистина ли планирате пътуване по море?

— Съвсем скоро, макар че не мога да откажа на молбата на Хенари, а и една от сестрите спомена, че пролетта ще е по-добър момент за заминаване. Това означава, че след около девет месеца ще потеглим, надявам се.

— И ще видите света в цялото му великолепие — тя се усмихна. — Дъжд, мъгла, сняг, опасност.

— Точно така — съгласи се доволно Розалинд. — Също и прекрасни чудни неща.

— Дотогава се надявам да прекараш колкото може повече време тук. Бих могла да се възползвам от помощта ти.

— С удоволствие, господарке моя — Роузи направи реверанс, а Катрин се разсмя.

— А, не. Няма да ме наричаш така. Точно ти. Всъщност, струва ми се, че така и не бяхме представени една на друга. Не и както трябва.

— Тогава да го направим както трябва. Представям ви се като Розалинд, годеница на Памархон, син на Айзенуор. Все пак ми се струва, че вече знам името ти.

— Наистина ли?

— Мисля, че да. Заради онова, което каза професорът — че сама си извоювала главна роля в историята му, донякъде като мен самата. Това ме накара да си помисля, че и ти също не си оттук.

— Продължавай.

— Мисля — тук тя замълча за момент, леко несигурна. — Мисля, че трябва да си Анджела Миърсън. Това ми се вижда единственото смислено обяснение.

Катрин се усмихна.

— Добър опит. Но не съм.

— О, колко жалко! Бях сигурна, че трябва да си.

— Беше много близо. Казвам се Емили Странг. Аз съм дъщерята на Анджела.

— Е, това не го очаквах — призна Розалинд с нотка на разочарование в гласа. — Но пък изобщо не знаех, че тя има дъщеря. Не я познавам, разбираш ли.

— Нито пък аз.

— Наистина? Собствената си майка? Бедничката ти.

— Грижила се е за мен другояче.

— Как, за бога, се озова тук?

— Е, това е отделна история, и то страхотна. И може да отнеме часове да я разкажа, но си струва да я чуеш. Надявам се да останеш достатъчно дълго, защото ще ти разправя за майка си и нейната работа, за Изгнаника и Завръщането или поне как мисля, че е било. Виждала съм необичайни неща и бих искала да ги разкажа на някой, който ще ги разбере и вероятно ще ми помогне да разкрия повече от истината. Имам много празнини в знанията.

— Много бих се радвала.

— Но това ще се случи друг ден; няма за къде да бързаме. Сега трябва да празнуваме и да бъдем щастливи.

Тя се обърна да погледне през прозореца към просторните градини на Уилдън и горите зад тях.

— Знаеш ли, тук е прекрасно — промълви тихо. — Можем да направим нещо наистина чудесно от света ни този път.

С благодарност за помощта, подкрепата и съветите на Рет Харис, Алекс Пиърс, Майкъл Пиърс, Дейвид Браун, Фелисити Брайън, Катрин Кларк, Бужа Кукман, Лорън Ешкенази, Джоузи Гарднър, Майкъл Холиок, Андрю Кац, Бил Лиър, Линдал Роупър, Марк Роуз, Сара Савит, Алекс Скот, Ник Старгард, Андре Стърн, Хенри Воланс, Саймън Уитъкър.

Поредица от еротични стихотворения (15-16 г. пр.н.е.). Запазеният до наши дни вариант е редактиран и сведен до три книги. — Б.ред.

Британски автор на приключенски романи (1856-1925). — Б.ред.

Шотландски писател и политик (1875-1940). — Б.ред.

Главни герои в криминалните романи на Агата Кристи. — Б.ред.

Франсис Хътчесън — шотландски философ (1694-1746), считан за един от бащите на шотландското Просвещение. — Б.ред.

Марка луксозни пишещи средства, основана през 1888 г. в САЩ. — Б.ред.

Историята на пещерата Месабиел в Лурд се свързва с легендата за Бернадет, която, водена от напътствията на Богородица, открива извор с лечебна сила. — Б.ред.