Иън Пиърс - Аркадия

— Наистина ли? — Ханслип се замисли и присви очи. После лицето му се проясни, изглеждаше почти доволен. Кимна на себе си и почти се усмихна. — Да. Може и така да е. Все пак е дъщеря на майка си. Казах ти, че Анджела е безскрупулна жена. Би ли предал на Емили, че разбирам какво прави и ѝ пожелавам успех? Също и че може да разчита на мен.

— Щом искате.

— Благодаря и на вас, господин Мур. Оценявам вашата любезност да ме посетите. Късмет и на вас. Ще ви е нужен повече, отколкото на всеки от нас, така мисля.

Същата вечер Джак, заедно с трима въоръжени мъже, взе Емили от помещението още веднъж и я поведе по коридорите навън. Изведе я, а след това нареди на пазачите:

— Отдалечете се. Предполагам, че трябва да бъдем в полезрението ви, но все пак дръжте дистанция, моля.

— Авторитетен човек — каза тя, щом пазачите чинно изостанаха и им позволиха да се разходят необезпокоявани по брега.

— Такъв съм. Тримата са си съвсем добре. Всъщност не ги е грижа какво става, стига да не си навлекат неприятности.

— Като повечето хора.

— Предполагам.

Известно време вървяха мълчаливо, а Емили поемаше свежия въздух.

— Тук е празно. Харесва ми.

— Хубаво. Добре ще го опознаеш.

— Защо?

— Това е вашата дестинация — отговори простичко той. — Решиха, че е твърде скъпо да ви местят и в географско отношение. Ето защо, мястото на пристигането ви ще бъде точно мястото, от където сте тръгнали. На практика този остров. След това ще трябва сами да изберете пътя си.

— Колко от нас ще тръгнат?

— Ще започнат само с теб. Боя се, че възнамеряват да те използват като експеримент, да видят дали работи. Като се замислиш, изглежда приемат нещата съвсем сериозно. Искат да го направят както трябва.

— Там е бедата. Кога ще ме последват останалите?

— Питаш грешния човек. Аз съм само началник охрана, помниш ли?

— Тогава трябва да се надявам, че той ще удържи на думата си.

— Струва ми се, че ще го направи. Не е ясно защо, но е важно за него. Не е прекалено късно да размислиш, ако имаш съмнения.

— Може и така да стане, стига да ми хрумне нещо по-добро. На коя дата отивам?

— Нямам идея.

— Видя ли се с Ханслип?

— Да. Той не иска да тръгне. Освен това каза, че разбира какво правиш и ти пожелава успех. Също, че можеш да разчиташ на него. Какво означава това?

— Ще го убият ли?

— Да.

— В такъв случай означава, че е разбрал, че няма значение дали ще го направят, или не. Ще умре така или иначе, ако не дойде с мен. Защо ти не дойдеш вместо това?

— Трябва да се шегуваш.

— Наистина знам какво правя.

Той я изгледа с любопитство, опитваше се да разбере какво му казва.

— Няма ли да ми се довериш? — добави тя. — Важно е. Не мога да ти кажа защо.

Той се поколеба, а после поклати глава.

— Не — заяви. — Ти си ренегат. Не споделям твоите възгледи и ценности, макар да не възразявам срещу тях, както правят повечето хора. Освен това всичко, което искам, е тук. В безопасност съм и имам прилични привилегии за пръв път в живота си. Имам място и стойност. Знам, че не означава много за теб, но е всичко, което искам аз.

Тя кимна.

— Предполагам. Все пак опитах. Да се връщаме.

Джак го беше виждал и преди, но докато прехвърлянето на Алекс Чън беше извършено тихомълком и без особени церемонии, този път се усещаше известна помпозност. На първо място, за да може Олдмантър да представи откритието си пред изпадналия в преклонение свят достатъчно зрелищно. Дори позволи за пръв път от десетилетия да снимат и него, толкова беше важно за властта и репутацията му.

Освен това използваха новата машина, незавършена при заминаването на Анджела, но сега беше готова и оборудвана със сензори, които даваха доста по-ясна представа къде точно е пристигнал субектът. Беше огромна стая, драматично осветена и подготвена. Чуваше се и типичното шушукане на техниците, приведени над инструментите си, съвършено концентрирани, истинско олицетворение на технократичното благополучие. Доброволката беше въведена и качването ѝ на подиума беше придружено с аплодисменти. Никой не каза, че тя е ренегат; вместо това беше представена като героичен изследовател, пионер, желаещ по-добро съществуване на човечеството. Дете на изтъкнати учени, готова отново да демонстрира себеотдаването си на зова за по-добър живот за човешкия вид. Тя седна, кимна, за да покаже, че е готова, магнитното поле се усили и я затвори вътре.

Камерите любовно се фокусираха на лицето ѝ, докато то не изчезна в синкава тъмнина; красиво, свежо и без усложнения, всичко, което зрителите искаха да видят.