Иън Пиърс - Аркадия

— Ще поставя скромни условия, които с лекота ще приемете, а в замяна ще получите каквото искате.

— О, мила! Ще ме умоляваш да изоставя кампанията срещу Отстъпленията и ренегатите. Колко отегчително!

— Не, искам да я направите по-интензивна.

— Моля? — Олдмантър видимо се заинтригува да чуе нещо различно.

— Да ги затворите. Да съберете обитателите им на едно място, със сила ако е необходимо.

Не продължи по-нататък. Кендред заговори с пламнало от гняв лице.

— Престани на мига.

— Знам какво правя.

— Трябва да поговорим. Веднага.

Той едва ли не извлече Емили от стаята. Олдмантър не направи опит да им попречи, но даде знак на един от пазачите.

— Наблюдавай ги. Само да направят едно грешно движение, застреляй и двамата.

После се обърна към Ханслип, който все още седеше в ъгъла и изглеждаше напълно шокиран.

— О, махни го оттук — нареди той. — Не мога да го гледам.

В стаята останаха единствено Джак и Олдмантър, който известно време само стоя и си тананика.

Накрая все пак заговори.

— Изненадан ли сте, господин Мур?

— От факта, че им позволихте да излязат от стаята или от думите ѝ?

— От второто. Очевидно е по-безопасно да ми го предаде доброволно. Както тя спомена, не е мъдро да се рискува текстът да се повреди. Ако се наложи да ползвам сила, ще го направя. Но предпочитам да го избегна.

— Не го очаквах.

— Нито пък аз. Тя е интересна млада жена. Но всеки трябва да използва преимуществата, с които разполага, а каква лоялност дължи тя на някого от нас? Може ли някой да ѝ предложи по-добра цена от мен, как мислите? Разумно е да продадеш информацията на този, който предлага най-много, макар да се налага да призная, че допусках вероятността глупавите принципи на тези хора да се изпречат на пътя ни. Те винаги предпочитат да страдат и да се жертват за общото благо.

Олдмантър се размърда в стола си и Джак отново видя колко стар и крехък е всъщност.

— Останах впечатлен от поведението ви — продължи Олдмантър. — Би трябвало да знаете, че съм в състояние веднага да дам заповед за екзекутирането ви заради неподчинение.

— Останах лоялен на доктор Ханслип — каза Джак. — Бях обвързан, докато не стана ясно, че отношенията са прекъснати.

— Сега са. Какво смятате да правите?

— Ще си потърся нова работа, предполагам. Стига да не планирате да ме пратите в затвора.

— Не наказвам лоялността. Освен това мога да имам някаква полза от вас. Ще продължите работа на същата длъжност, но ще се подчинявате директно на мен. Приемате ли?

— Разбира се — отговори без колебание Джак.

— В такъв случай се разбрахме.

— Какво ще правите с Емили?

— Тревожите ли се за нея? Недейте. Ще ѝ дам всичко, което иска. Предполагам, че исканията ѝ ще бъдат ограничени.

— Защо да ви вярва?

— Защото държа на думата си — отговори той леко обидено. — Удоволствие е за мен да го правя. Не печеля с измама. Какво се постига така?

— Ханслип каза, че технологията е твърде опасна за използване.

Олдмантър се изсмя.

— Забележителен обрат в мисленето, не намирате ли?

— Смятате, че е лъгал?

— Знам, че го е направил. Върху бюрото му имаше твърде подробни планове за използването ѝ, когато атакувахме института. Не намерихме и най-малкото доказателство, че може да бъде опасна. Освен това самите ние анализирахме въпроса. Поставих проблема пред най-изтъкнати фигури в сферата на физиката. Няма да поемем ненужни рискове, уверявам ви. Намира се в добри ръце; във всички случаи по-добри, отколкото досега.

Изражението на Емили беше неразгадаемо, когато се върна в стаята с Кендред.

— Уговорихте ли помощника си?

— Можете да вземете документа.

— Проблемът е там — каза Олдмантър, — че щом това стане, не можете да бъдете сигурни, че ще спазя своята част от уговорката. Господин Мур вече го отбеляза, което беше обидно от негова страна, но не мога да отрека, че съдържа доза истина.

— Знам. Но ще я спазите.

— Защо решихте така?

— Защото моята цена ще ви позволи да постигнете най-големите си желания, ще ви осигури интересни експерименти и ще ви спечели всеобщо одобрение — отвърна тя.

— Проявявате голяма грижа към нуждите ми. Продължавайте.

— Искам вселена.

Олдмантър замълча, очевидно беше хванат неподготвен за пръв път от десетилетия.

— Колко прелестно! — каза той. — Това ли имахте предвид под скромни изисквания?

— Колкото може по-бързо — продължи Емили — ще вкарате машината си в действие. След това ще прехвърлите онези членове от Отстъплението, които искат да се махнат. Ще обявите откритието и като демонстрация на неговата мощ ще обявите, че финансирате програма, с помощта на която да се отървете от подривно и непродуктивно влияние като нашето. Твърдението ви ще бъде прието за достатъчно достоверно. После можете да правите каквото сте намислили.