Иън Пиърс - Аркадия

— Да, сър, но това беше, когато планът предвиждаше да завладяваме и покоряваме, а след това да използваме коренното население като роби заради работната ръка. Ханслип нахвърли алтернатива, която прави този вариант много по-жизнеспособен. Той обмисляше идеята, че най-евтиният подход ще е да се подтикне коренното население към масово самоубийство, като взриви бомба в периода на високо напрежение в ядрената епоха. Всяка от страните ще обвинява другата, а последвалата война ще свърши по-голямата част от работата ни; ако е нужно, бихме могли да използваме и биологично оръжие срещу евентуални оцелели. Щом светът е чист и празен, можем да започнем с транспортирането на заселниците. Това би означавало да преместваме хората само с няколкостотин години и въпреки разрушенията, все още ще има изградена инфраструктура. Решение, изпълнено с много въображение и много ефективно от икономическа гледна точка. Още една от добрите страни на плана е, че бихме могли да започнем почти незабавно.

— За какъв период става дума?

— Меморандумът отбелязва, че най-уязвимите моменти са в периода от 1962 до 2024 година. Ще използваме някой от тях.

— Никой ли няма морални възражения? Не искам да бъда унижаван пред някоя етична комисия.

— Не може да съществува морален дълг към хора, които и без друго отдавна са мъртви или до колкото ни с известно, никога не са съществували. Старателно проучихме хипотезата.

— Някакви проблеми със сигурността? Имам предвид за нас.

— Не. Екипът от физици прегледа отново въпроса и не откри проблеми. Отхвърлиха теориите на Анджела Миърсън като абсурдни.

— В такъв случай предлагам да започнем с подготовката. Колкото по-скоро видим как работи това нещо, толкова по-добре.

— Има и друго. Спечелихме вота на един от физиците срещу обещанието да проведем експеримент с транспортиране в бъдещето. Подготвя материали въз основа на иззетия документ и иска да се увери, че можем да пращаме хора напред, както и назад. Ще трябва да направим нещо, за да го зарадваме и ще се наложи да проведем проучвания с течение на времето, за да осигурим добра комуникация между световете.

— Мразя тези хора — заяви Олдмантър. — Все пак му дайте каквото иска. Освен това ми се струва, че е най-добре да ликвидираме доктор Ханслип. Имам чувството, че ако го изпратим при ренегатите, може да има достатъчно познания все пак да пресъздаде машината. Щом ще харча цяло състояние да се отърва от тях, нямам желание отново да се появят след няколко поколения.

Памархон вървеше ръка за ръка с Розалинд към залата за събрания, дълго никой от тях не продума, и двамата като че ли не осъзнаваха напълно присъствието на другия.

— Не можехме да се надяваме на нещо по-добро — каза тя. — Може да се каже, че е направо чудо.

Той дръпна ръката си от нейната и я погледна тревожно.

— Какво има?

— Чудо е. Как тогава мога да искам от теб да станеш моя жена?

— Какво имаш предвид?

— Видях коя си. Как бих могъл да моля за ръката ти?

— Ох, глупости и безумия, Памархон, син на еди-кой си. Глупости и безумия. Не смей да ми говориш такива неща — забърбори тревожно Розалинд. — Чуй какво ще ти кажа веднъж завинаги. У мен няма нищо магическо. Няма и нищо кой знае колко особено или прекрасно, освен ако ти не ме виждаш така — тя направи пауза. — Можеш да знаеш — допълни. — Стига да искаш.

— Но там…

— Това е дълга история и доста странна. Знам, че изглежда много невероятно. Но е само защото не знаеш всички подробности, разбираш ли? Всички са наясно само с част от тях. Затова си мислят, че трябва да е нещо невероятно значимо. Хенари, например, мислеше, че ще настъпи краят на света.

— И все пак Изгнаника…

— А, да. Той е малко по-труден за обясняване. Но ще ти кажа едно. И той нямаше повече представа от някой присъстващ кой е убил чичо ти. Не направи нищо, освен да стои там и да чака другите да му свършат работата. Не той разкри как или защо Жаки го е убил; Хенари го направи. Той нямаше и най-бегла представа какво става. Никаква. Прикриваше го доста добре, все пак е професор.

— Всички видяха привидението.

— Така е. Появи се просто така. Но същото се отнася и за мен, а не съм никак странна. От цяла вечност се опитвам да го обясня на всички. Ако това ще помогне, аз самата не разбирам ситуацията много добре, но ето ни тук. Аз съм тук, съвсем истинска, и се съгласих да се омъжа за теб, така че очаквам да изпълниш своята част от сделката. Щом ме опознаеш малко по-добре, ще видиш колко обикновена съм всъщност.