Иън Пиърс - Аркадия

— Те са само камъни и вода. Това не е Антеруолд. Антеруолд са хората и начинът, по който живеят. Нещата, които ги свързват и ги карат да знаят кои са всъщност. Антеруолд е Историята. И да, ще го унищожа с малката си престъпна банда.

Гонтал направи жест към тези от хората си, които извадиха мечове.

— Не, няма. Ти пръв ще умреш и дори ще ми дадеш оправдание, че съм те убил.

— В такъв случай ти ще го унищожиш и ще бъдеш прокълнат завинаги.

Спокойствието, с което говореше Памархон, накара Гонтал да замълчи. Младият мъж не се страхуваше, а той очевидно не всяваше страх. Изглежда започваше да подрежда фактите.

— Когато обмислях да си върна Уилдън, мислех че може да се направи само със сила. Имах достатъчно хора и вероятно можех да успея. Но мнозина щяха да загинат, а аз не го исках. Защо беше нужно хората в Уилдън да страдат за нещо, което някой е причинил на мен? Затова обмислих положението от друга страна. Преди два дни поговорих с четирима от най-добрите си хора — тези, които ми дължат всичко, на които можех да се доверя, че ще направят каквото ги помоля без колебание. Изпратих ги в Осенфуд с нареждане да се скрият в Залата на Историята. На Катрин щеше да бъде даден избор: да се откаже от поста си или Залата на Историята да бъде изгорена.

— Ако не се появя до пет дни, те ще разберат, че съм мъртъв и надеждата е изгубена. Ще си тръгнат и ще запалят пожар. В цялата сграда. Цялата История и последният свитък или документ ще изгорят.

— Няма да имате шанс да ги откриете или да ги спрете навреме. Ако не се появя в Осенфуд до три дни, те ще изпълнят заповедта ми. Всичко, което представлява Антеруолд, всичките спомени и знания ще бъдат разрушени. Ето защо Антеруолд ще бъде унищожен, както се зарече духът. Ако желаете, мога да извикам най-близкия си съратник и той ще потвърди всяка моя дума.

Гонтал изучаваше Памархон, докато той говореше. Възможно ли беше да е сериозен? Можеше ли някой да е толкова дързък и неморален? Не можеше да разбере, не можеше да разчете изражението му. Катрин стоеше встрани, леко дистанцирана, опитваше да прецени кой пръв ще се пречупи. Нямаше какво да каже по този въпрос; не се съревноваваше с никого.

— Е, Гонтал? Знам, че се чудиш дали това не е трик, дали не те лъжа. Но и аз знам нещо за теб. Ти почиташ знанията. Знам, че духът ти даде съвет, макар ти да не се вслуша в него. Какво каза той? Вземи Уилдън за себе си? Преодолей всяка съпротива без значение от последствията? Това ли те посъветва?

Катрин разбра, че Памархон е победил, още преди Гонтал да е успял да го схване. Тя забеляза колебанието в начина, по който тялото му омекна и се отпусна в мига, в който си даде сметка, че няма кураж да поеме риск. Историята беше всичко. Би умрял за нея, ако е нужно.

Той кимна към хората си.

— Пуснете го — нареди.

Памархон хвана Катрин за ръка.

— Преди да е променил решението си… — каза ѝ тихо на ухо.

Поведе я край Гонтал, край войниците и към събранието, където пристигането им беше посрещнато с огромна и шумна радост, прозвучала навред, чута дори при олтара на Изгнаника.

— И така, господин Чън. Струва ми се, че имаме малко време. Слънцето се снижава в небето, но има време до здрач. Защо не ми обясните малко повече? Виждате, че изпълних своята част от сделката. Вероятно може да започнете, като ми кажете коя е Анджела и как е направила всичко това?

— Тя е математик. Идва от място, което бихте дефинирали като бъдеще. Аз също.

— О, разбира се. Щом казвате.

— Тя разработи технология, която трябваше да позволява прехвърляне от една вселена в друга. Всъщност се оказа, че прехвърлянето е от едно време в друго. Възникна дискусия относно употребата ѝ и Анджела се укри тук, като взе информацията със себе си. Аз бях изпратен да я открия.

— Тогава какво е това място?

— Неин експеримент. Просто е искала да провери дали действа, доколкото мога да кажа.

— Какво е? Искам да кажа, аз знам какво е, но… какво е?

— Много сурова алтернатива на бъдещето. Само прототип е и не функционира много добре. Както казах, става опасно нестабилен. Би трябвало да е изолиран от времето, само моментна снимка, ако щете. Непроменяем и фиксиран свят.

— Не ми изглежда така.

— Не. Само докато е бил изолиран. След това нормалните условия на причина и следствие са били преустановени. Нищо не е можело да се случи, тъй като не е имало условия нещо да се случи. Подобно на това, без следствия не биха могли да съществуват причини. Било е така, за да е сигурно, че няма да има минало и бъдеще.