Иън Пиърс - Аркадия

Олдмантър седеше на стол край огъня, който погледна бегло почти с благодарност. Джак, Емили и Кендред стояха подредени в редица пред него. Телохранителите стояха по местата си край вратите и прозорците.

— Разбирате предпазливостта ми, нали? — попита той и ръката му леко потрепна по посока на охранителите.

— Не са нужни — отговори Емили. — Знаете, че не одобряваме насилието в нашата група.

Олдмантър пренебрегна забележката и огледа стаята, която беше гола, с варосани стени и дървени подове, търкани толкова често, че изглеждаха също толкова бели.

— Необичайно. Не е здравословно, но пленява окото.

— Бихте ли желали нещо освежително?

— Бих ли желал да отпия от някоя нехигиенична помия, която не е предварително проверена, от посуда, която не е стерилизирана както трябва?

Емили пламна.

— Не, благодаря ви. Оцелял съм досега точно защото не съм поемал ненужни рискове. Да минем ли на въпроса, или предпочитате да убием още малко време в приказки преди това?

— Искам да разбера причината за идването ви. Не сме направили нищо нередно.

— Мислите, че не сте? Бих ви представил доста дълъг списък, ако разполагах с време. Нерегистрирано Отстъпление, укриване на беглец. В действителност знаете много добре за какво съм дошъл. Искам онзи документ. Бихте ли ми го дали, моля?

— Боя се, че не мога да го направя — заяви Джак. — Знаете, че имам служебен дълг към доктор Ханслип.

— Той е арестуван и статутът му е преустановен.

— Откога?

— Откакто щурмувахме института му снощи. Доведох го тук като допълнителна застраховка и демонстрация, в случай че се усъмните в думата ми.

Възрастният мъж вдигна ръка и един от телохранителите излезе. Те останаха — Олдмантър седнал, останалите прави, телохранителите с гръб към стените и очи, шарещи нервно във всички посоки, — докато вратата отново се отвори и двама пазачи доведоха разчорления и пребит Ханслип в стаята.

Видът на Ханслип далеч не отговаряше на образа на представител на управляващите света, макар и не високопоставен, а по-скоро на някой от престъпниците, които Джак доскоро беше арестувал. Лицето му беше мръсно и насинено, а изражението му вече излъчваше поражение и примирение, каквито беше виждал толкова често.

— Е, Ханслип — заговори Олдмантър; не рязко или грубо, забеляза Джак. В тона му не се долавяше победа или триумф. — Виж колко добре ти служи твоят подчинен. Няма да ми даде ръкописа, преди да се увери, че договорните задължения към теб са приключили. Сега те моля да го потвърдиш.

Ханслип продължи да гледа, сякаш не осъзнаваше докрай къде се намира, нито какво се случва около него. Накрая се опита леко да се усмихне, но това предизвика гримаса, заради болката, която вероятно изпитваше.

— Съжалявам да ви видя така, сър — каза Джак, — но трябва да отговорите на въпроса ми. Свободен ли съм да предам документа на господин Олдмантър?

— Не! — изграчи Ханслип. — Не! Никога! Не бива да го правиш! Той е мой! Никой няма право над него освен мен…

Повече не продължи. Един от пазачите го удари отзад с оръжието си и той се свлече на колене с наведена глава. Олдмантър погледна към Ханслип с изненадващо съчувствие.

— О, накарайте го да замълчи! — каза той. После се обърна към Мур. — Не съм тук, за да си правите шегички с мен. Това е твърде важно, господин Мур, а вие вече не сте обвързан с лоялност към този човек, всички договорни отношения са прехвърлени към мен. Трябва да ми предадете документа. Това вече е пряка заповед.

— Бих го направил, но за съжаление не е у мен.

— Тогава у кого е?

— У мен — заяви Емили от ъгъла на стаята. — Скрит е и ако опитате да го получите със сила, ще бъде унищожен. Доколкото ми е известно, ако дори малка част от него стане нечетима, всичко останало ще бъде безполезно, нали така?

— Тогава моля да ми го дадете.

— Разбира се. Непременно.

Кендред веднага застана пред нея.

— Да не се побърка, момиче? Не знаеш ли кой е това?

— Знам. Това е човекът, който контролира съдбата на света, без значение дали ни харесва, или не.

В погледа на Олдмантър се мярнаха искрици на веселост.

— Съвсем правилно.

— Стига да не унищожа тази малка книжка — продължи тя, — в такъв случай машината, от която сте толкова заинтригуван, ще бъде само безполезна купчина старо желязо. Права ли съм? Не сте достатъчно умен да пресъздадеше работата на Анджела Миърсън и това е единственият екземпляр от нея.

— Интересно изявление от страна на една млада жена. Да кажем за миг, че твърденията ти са правилни. Какво ще предприемеш след това?