Иън Пиърс - Аркадия

— Жаки е напуснал Хук и се е отправил към Уилдън, срещнал е лесничея Калан и е зачакал. Скитник, човек без име и родно място, казал за него Калан. Откраднал е ножа, за който се знае, че по-късно е открит забит в гърдите на Теналд.

— След това изглежда се е върнал в Хук и отново е заживял там в очакване на деня, в който е вярвал, че ще докаже правотата си. Само това обяснение изглежда логично.

— Разбира се, Жаки е останал в Хук допреди няколко седмици, но щом чаканият от него ден наближил, той заминал за последен път. Изпратих мой ученик да го открие, но него го нямало. Бил е на път за тук, за да стане свидетел на триумфа си.

— Останалото с ясно. Извършил с най-тежкото престъпление, за да призове боговете, вероятно като отмъщение за живота, който е водил. Осмелил се е да се върне тук, за да оскверни олтара на Изгнаника. Подобна нечестивост не може да бъде толерирана. Чудовищното дело е накарало небесата да възразят. Духът не отговори на питането на Гонтал за някой с по-голям авторитет от него самия. Вместо това отговори на светотатството, на факта, че убиец си позволява да стъпи на свещеното място и очаква божие наказание за злите дела. Присъствието на Жаки е призовало Изгнаника тук, за да поправи престъпленията и грешните обвинения, хвърлени върху нас.

— Казвам неговото присъствие, тъй като отшелникът Жаки сега е сред нас.

Хенари вдигна ръка и посочи човека, когото привидението му беше поръчало да търси.

— Ето го. Това е убиецът на Теналд. Изведете го напред.

С периферното си зрение Литън видя как Антрос падна на коляно и се протегна да вземе стрела и да я постави на мястото ѝ. Около девет метра, прецени той. Лесен изстрел.

При все че не беше нужно. Мъжът, когото посочи Хенари, не понечи да бяга. Не се и опита да протестира. Просто стоеше, а щом двама войници от Уилдън приближиха, той им позволи да го хванат за ръце и да го изведат напред. Върху измъченото му лице, скрито до половина от сплъстената му коса, грейна доволна усмивка.

Поведоха го към олтара и там той се опита да се освободи.

— Пуснете ме — каза. — Никъде няма да ходя.

Те го послушаха, но останаха близо, а мъжът тръгна бавно напред.

— Боя се, че така и не се запознахме както трябва, макар да се срещнахме за кратко на алеята пред къщата ми. Казвам се Хенри Литън — каза Литън, щом парцаливият човек беше оставен пред него, а той беше махнал с ръка на останалите да се оттеглят. Това нямаше да е разговор, който е редно да чуят.

— Александър Чън.

— И сте?

— Аз съм — или по-скоро бях — член на изследователския институт, който нае Анджела Миърсън. Бях изпратен да я открия, преди да е избила всички ни.

— Започвате да печелите съчувствието ми. Какво е това място, господин Чън? Знаете ли. Боя се, че аз имам само бегла идея и тя не ми изглежда особено смислена.

Чън се изсмя дрезгаво.

— Вижте сега — каза той. — Това е дълга история.

— Знам. Историята е моя. Но в момента изглежда много реална. Нали?

— Не по-малко от вас и мен. Което, да си признаем, не е много, но е всичко, с което разполагаме.

— Изглежда сте преживели доста трудности през последните няколко дни.

— Прекарах тук повече от пет години.

— Видях ви преди два дни.

— Случват се инциденти, щом Анджела е замесена. Защо ви накара да дойдете тук?

— Не го е правила. В момента е арестувана.

— Хубаво — отвърна разпалено Чън. — Надявам се да не ѝ спестят клещите.

— Кое? — озадачи се Литън, но отмина забележката. — Как се озовахте тук?

— Тя искаше да разбере повече за това място, а аз трябваше да се скрия от вас.

— Научихте ли повече?

— О, да.

— И?

— Ще ми простите, че не съм особено адекватен, но, както сам виждате, не се намирам в особено благоприятно положение. Боя се, че знанието си има цена.

— Каква е вашата?

— Трябва да оцелея още няколко часа. Анджела каза, че ще ми отвори устройството по здрач.

— Разбирам.

— По здрач на петия ден след Празненствата по случай петата година. Тук нямат универсална календарна система и това бяха най-добрите напътствия, които успя да ми даде. Но Теналд управляваше от седем години, млад и здрав, както каза и Хенари. Боях се да не остана тук завинаги. Нямах избор.

— Значи наистина си убил Теналд? Размишленията на Хенари са били верни.

— Наложи ми се. Беше най-ужасното и гнусно нещо, което съм правил през целия си живот. Аз съм учен, за бога, не главорез. Сам преценете колко отчаян съм бил. Бяха ми необходими месеци, за да се възстановя и все още не съм сигурен, че съм успял. Още ме преследват кошмари.