Иън Пиърс - Аркадия

Гонтал, бедничкият, и без това беше преживял ужасен ден, беше видял как всичките му надежди се изцеждат между дебеличките му пръсти. Беше произнесъл речта на живота си, а единственият човек, когото искаше да впечатли, изглеждаше като че ли ще заспи. Беше изслушал глупостите, които изприказва Джей и гледаше как духът кима одобрително. И все пак властната атмосфера, която витаеше в кръга, го накара да пристъпи напред без никакво колебание. Приближи се, направи поклон, без да обръща внимание на пренебрежителното отношение на Розалинд, застанала точно до олтара.

— На теб, Гонтал, се извинявам — заяви Литън. — Трябваше да ти дам повече плът. Не физически, тъй като си дебел за двамина, а по отношение на дух и характер. Направих те надут и самодоволен, но не те дарих с достатъчна задълбоченост. Проявих мързел; боя се, че никога няма да успея да го надмогна. Все пак съм ти дал достатъчно, че да можеш да продължаваш напред. Хенари те харесва, въпреки всичко, а той е човек, на когото може да се има доверие. Направих те забавен, заядлив и интелигентен. Все добри качества. Концентрирай се върху тях и недей да залагаш толкова на амбицията. Не ти отива и те изяжда. Не би бил добър владетел на Уилдън. Разбираш ли?

Гонтал се взираше с каменно изражение в земята.

— Върни се в Осенфуд и по-добре довърши проклетата си книга. От колко време се трудиш над нея?

— От двайсет години, господарю мой, но…

— Повярвай ми, разбирам. Трябва да приключиш, човече. О… също така не бива да пиеш толкова. Онези шишенца в стаята ти, докато никой не те вижда? — той размаха пръст. — Много лошо. Много лошо.

— Следващият! — подвикна весело той. — Катрин от Уилдън, ела тук. Хенари, също. Върви си, ако обичаш, Гонтал.

Настъпи тишина, докато Гонтал не се отдалечи достатъчно, че да не чува.

— Съвпадение — каза накрая той. — Вход отсам, изход оттам. Шекспир ги е разбирал тези неща. Но такъв е и този случай. Позвъняване на входната врата, случайна среща и всичко тръгва другояче. Започвам да си мисля, че подобни случайности са значими. Предполагам, учителю Хенари, че нямаш и най-бегла представа за какво говоря.

— Всъщност е точно така, господарю мой. Мъдростта ви надвишава съзнанието ми.

— Знам, че е така — отвърна той. — В момента надвишава и моето. Тогава нека разгледаме тази история и да се опитаме да извадим поука от нея, искате ли? Всичко е въпрос на баланс между героите. Защо съществуваш ти, Катрин? Защо те създадох? Защо те направих такава забележителна личност?

Катрин не каза нищо, затова той продължи.

— Всъщност не го направих — каза той с извинителен тон. — Боя се, че ти беше само фон. Маловажна фигура, която дава възможност на Хенари да си говори с някого. Това е всичко. И все пак се превърна в основен персонаж. Намирам го за объркващо. Пое живота си в свои ръце благодарение на силата на личността си. Поздравявам те за това, но то означава също, че създаваш известни затруднения. Подобна личност би могла лесно да замисли тъмни планове и кроежи, без дори да разбера.

— Хенари знае всичко за теб, разбира се, и точно затова беше така облекчен, когато го освободих от задължението да защитава Памархон, не е ли така? Какво щеше да направиш, Хенари? Щеше да организираш унищожителен процес срещу Катрин, както беше длъжен? Или щеше да си замълчиш и да предадеш доверието на своя довереник, като не осигуриш на Памархон защитата, която си способен да му предложиш?

Хенари пое дълбоко дъх.

— Сериозна дилема, нали? Катрин беше сама в суровия и безпощаден свят. Знам; аз го направих такъв, макар да не възнамерявах да стане така — той посочи към Хенари. — Ти знаеше, че тя не разчита на нищо. На нищо. Нито на семейство, нито на положение, не беше високопоставена дама от знатно семейство. Всичко, изречено от нея, беше лъжа. Тя беше само това — измамница. Но със забележителен дух. Умна, одухотворена, пълна с потенциал. Всичко, на което ти се възхищаваш. Всичко, което ценя аз. Ти знаеше ли, че Теналд се е канел да я отстрани, преди да бъде убит? В речта си в защита на Памархон беше нужно единствено да представиш фактите.

— Е, не беше ли истински късмет, че Гонтал се опита да спечели преимущество? Че се съгласих с него и ти беше освободен? Честта ти беше пощадена. Кажи ми сега? Как би постъпил? Знаеш ли?

Хенари вдигна поглед към видението.

— Не. Не знам.

— Нека ти кажа. Щеше да си тръгнеш обезчестен от факта, че си се провалил при изпълнението на дълга си като адвокат. Щеше да се откажеш от честта и репутацията си в името на приятел. Както би постъпил всеки добър човек, поставен в невъзможна ситуация. Какво говори за теб това, учителю Хенари? Двете най-важни личности в живота ти, Катрин, една измамница, и Джей, чиято липса на дисциплина подрива Историята, тъй много ценена от теб. Ти се възхищаваш на другите, че правят неща, за които сам нямаш нужната смелост. Време е да се промениш. Итъран ти показа как. Наистина ли вярваш, че тази жена е убила съпруга си?