Иън Пиърс - Аркадия

— Искам да знаете, че в нея се съдържа миналото ви, а не бъдещето. Него не съм го написал. Никой не е и отсега нататък вие ще сте единствените, които ще го пишат. Не разчитайте на думи, написани от някой, който отдавна е мъртъв, както направи Гонтал в речта си. Ерудицията не е предпоставка за мъдрост. Вземете доброто и полезното от историята, но не я приемайте като книга с правила. Сменете я, ако искате. Имате история, но имате и интелигентност и човечност. Използвайте всички дарове, които сте получили.

— Сега, Джей, ученико на Хенари, излез напред. Памархон, син на Айзенуор. О… също и Алиена, ученичка на Рамбърт. Нека видим и теб.

Това предизвика ново вълнение; никой не разбираше защо те са извикани, но Джей пристъпи напред, а след миг Алиена също изникна от тълпата и разтревожена застана до него.

— Нека първо се погрижим за злочестите влюбени 42 42 Популярна фраза от „Ромео и Жулиета“. — Б.ред. , нали? Това е цитат между другото. Розалинд ще ви обясни. И така, Памархон. Какво можем да кажем за теб? Въпреки усилията на учения Гонтал по отношение на защитата ти, не те признавам за виновен, при все че се изкушавам да накажа досадата, на която той ни подложи. Приемам бездействието за значителен твой провал. Беше свидетел на несправедливостите на чичо си, но не се осмели да направиш достатъчно, че да ги спреш. Подозирам, че някак нелепото ти уважение към фамилията все ти се изпречва на пътя. Престани да се съобразяваш с произхода си. Досадно е. Не казвам, че трябваше ти да убиеш Теналд, но аз ти предоставих всичко необходимо, за да му се опълчиш, а ти се поколеба да го използваш. Чак след като ти се наложи да избягаш в гората, преосмисли положението. По-добре късно, отколкото никога, но не е впечатляващо. Надявам се да си научил урока си, тъй като, изглежда, ще трябва да ти предам Розалинд, прекрасна и забележителна жена с потекло от прастари времена. Тя носи име, принадлежало на най-велики хора в историята, гигант сред гигантите. В този смисъл е дъщеря на боговете. Не съм съвсем сигурен, че я заслужаваш, но тя твърди, че те обича, по причини, които ми убягват, така че се постарай да печелиш тази любов във всеки ден от живота си занапред. В противен случай ще си навлечеш сериозни неприятности, младежо. В случай, че си позволиш да се държиш с нея неподобаващо, ще разбереш какво означава в действителност божият гняв.

Памархон се поклони.

— Така. Приключих с теб. Сега, Алиена. Радвам се да видя, че си така хубава, както се надявах, или по-скоро щеше да бъдеш, ако не беше толкова сприхава. Престани да удряш Рамбърт, момиче. Той е проявил добрина към теб. Гордее се с теб и те обича. Ти си най-голямото му постижение и той съзнава, че сериозно ще го надминеш. Приема го, а това не е малко за горд човек. Дължиш му признание, а най-добрият начин да му се отплатиш е като пееш с такава красота, каквато никой не е чувал досега. Той ще го приеме, ако престанеш да използваш уменията си да го нараняваш. Попитай Розалинд за Ела Фицджералд. Пред нея трябва да се прекланяте, не пред мен.

— В твоя случай, Джей, речта ти показа най-добрите и най-лошите ти страни. Прекрасно представяне, драматично и театрално; говори от сърце и пренебрегна стандартите. Браво. Но малко изпусна финала. Привлече вниманието на публиката — а след това позволи думите да увиснат. Нямаше заключение; нямаше драматично сваляне на маските в края. Ако ще произнасяш подобна реч, тя трябва да стигне до подходяща кулминация. Кой го е извършил? А? Доказателството е тук, знаеш го, макар да започвам да си мисля, че е възможно да не си наясно. И все пак, в бъдеще овладявай фактите, моля те, и чак тогава ги въвличай в реторика. Ще откриеш, че се получава добра комбинация. Подробности, момчето ми. Подробности. Сериозните теми винаги трябва да са обвързани с факти.

— По повод обвързването бях намислил за теб изключително приятно момиче от Хук, което щеше да срещнеш по време на следващата си визита. Но сега си мисля, че тя не е подходяща за теб. Трябва ти някой, който да те напътства по-сериозно. Струва ми се, че двамата с Алиена сте сродни души. Предполагам, че може още да не го виждате, може дори да не се харесвате все още. Но ето ни тук. Вече съм го решил. Ще се окуражавате взаимно и всеки ще помага на другия да избягва небрежността. Имате нужда един от друг, а и ще се заобичате. Не бързайте все пак. И двамата сте млади. Няма за къде да бързате.

Хенри светна при вида на изумената двойка пред себе си.

— Започвам много да се забавлявам. Гонтал! Излез напред.