Иън Пиърс - Аркадия

— Запознах се с Калан, когато бях единайсетгодишен; тогава той беше войник и ме заведе в Осенфуд. Беше малко преди смъртта на Теналд. Щом стигнахме в Осенфуд, той каза че се връща веднага в Уилдън. Не след дълго Теналд умря и интересно, Калан се върна бързо в казармите и се записа за нов период на служба, макар да мразеше войнишкия живот, макар да му липсваше гората. Не се прибра у дома в продължение на още три години.

— Когато записвах историята му, той ми каза, че напуснал Уилдън от страх. Боял се да не бъде обвинен за убийството на господаря.

Последва пауза с подходяща дължина. Джей предостави на публиката време да осмисли чутото. Мнозина познаваха Калан и бяха шокирани от казаното.

— Точно ножът на Калан е причинил раните, неговият нож е прерязал гърлото на Теналд и е накарал сърцето му да спре. Случило се е в същата част от гората, в която живеел. Всички знаели, че Калан мрази Теналд заради безразсъдното изсичане на дървета без никаква грижа или старание, заради жестокостта, с която прилагал законите.

— Имал е шанса да го убие, имал е причина и необходимото оръжие. Той ми каза, че е извадил ножа от трупа, почистил го е и се е върнал в армията, докато не е преценил, че е в безопасност. Никога не е споделял за това пред никого. Ето го. Това е ножът, с който е бил убит Теналд.

Джей извади ножа и го вдигна пред себе си, а после обиколи в кръг. Всички гледаха като хипнотизирани ножа и момчето. Мнозина закимаха многозначително, когато Джей го сложи в основата на олтара.

— Би било лесно да спечеля делото, като кажа, че Калан е убил Теналд и го е признал пред мен на смъртното си легло. Бихте приели думата ми, тъй като съм обвързан с клетва, след като съм записал историята. Никой не би могъл да ми се противопостави. Няма да го кажа; Калан беше добър човек и мой приятел и аз няма да опетня паметта му като го обвинявам в престъпление, което не е извършил. Твърде много хора изстрадаха от това.

— Затова заявявам, че Калан е извадил ножа от сърцето на Теналд, но не той го е забил там. Кой го е направил тогава? Памархон? Не, Калан каза — да ме прости, — че го е видял да се прибира след час в къщата от съвършено различна посока. Няма начин да го е извършил. Дали е била Катрин? Това не било престъпление извършено от жена, каза той. Само силен мъж би могъл да намушка Теналд в гърдите. Тогава кой? Дали не е бил… ученият Гонтал, може би?

Джей посочи към Гонтал. Жестът му сякаш казваше: Ще бъда също толкова безскрупулен като теб, ако трябва.

— Калан каза, че не знаел името на мъжа, но не бил учен. Бил чужденец, не от тези земи, питал за пътя към Уилдън. „Нахраних го, позволих му да спи в колибата ми. На следващата сутрин беше изчезнал заедно с ножа ми. Никога повече не го видях.“

— Как е името му?, попитах. Той не знаеше. Мъжът казал, че няма такова. Нито име, нито фамилия. Затова го попитах, след като е знаел кой е бил, защо е избягал? Отвърна, че било просто. Срамувал се. Допуснал Памархон да поеме вината от страх, че самият той ще бъде обвинен; мислел, че никой няма да повярва на историята за мистериозния непознат, който откраднал ножа му. Все пак никой друг не познавал този човек, не го бил виждал дори. Каза, че се боял да не би хората да си помислят, че си фантазира, че си търси извинение за прикриване на вината. Може ли някой да заяви, че не би постъпил като Калан при същите обстоятелства?

— Той е пазил този нож чак до наближаването на смъртта си и ми го даде вчера, като отплата, че записах историята му и с надежда да мога да поправя грешките, които е допуснал.

— След това моят приятел, добрият лесничей, запази мълчание — вероятно завинаги. Разполагам с историята му; ако ви лъжа сега, съвсем скоро може да разберете. Но помнете: човекът, който е знаел истината за това престъпление, беше готов да даде и последния си дъх, за да ми каже, че и Катрин от Уилдън, и Памархон, син на Айзенуор, са напълно, абсолютно и изцяло невинни за смъртта на Теналд. Помислете за това, преди да сте готови с присъдата, умолявам ви.

Джей толкова се беше отдалечил от традициите, че никой нямаше представа какво да направи, след като той се оттегли встрани, разтреперан от усилието. Джей със сигурност нямаше идея. Отказът му да изгради тезата си според изискванията дотолкова наруши процедурите, че в крайна сметка целият процес се срина. Според обичайния ред той би приключил с речта си; обвинените — в този случай и двамата — щяха да произнесат кратки слова, коментар на цитатите, използвани от другия; представителят на властта щеше да направи някои забележки; събралото се множество щеше да гласува.