Иън Пиърс - Аркадия

— Не, ваша милост.

— Бъди конкретен. Говори за света, за хората и делата. Не се занимавай с книги, прецеденти и цитати. Направи свое проучване, следвай сърцето си, не тръгвай по обратния ред. Бъди естествен, мило момче. Използвай това, което ти е известно.

Джей се поклони и се обърна към множеството. Пое дълбоко въздух и заговори.

— Жители на Уилдън — започна стандартно Джей. — Чухте учения Гонтал да изнася чудесна беседа, точно както е редно да се очаква от него. Той е велик учен, интелигентен и образован. Аз не съм. Не мога да се изкажа с такава мощ като него. Няма да изрека правилните фрази с нужните ударения и безупречна структура. Мога единствено да говоря истината, просто и директно. Мога да се огранича до това, което се е случило, и това, което знам.

— Затова нека ви кажа просто, че той греши като казва, че Памархон е невинен, а Катрин виновна. Убеден съм, забелязали сте, че ученият Гонтал каза малко в защита на Памархон. Накратко ви уведоми, че той е невинен, но основната му грижа беше да настоява, че е така, само защото Катрин е виновна. С това се изчерпваше тезата му. Той опетни репутацията и на двамата.

— Не приемам заключението, нито метода му. Аз ще направя обратното и ще защитя Катрин, като същевременно защитя и Памархон. Моля ви да решите, че и двамата са невинни.

Той се обърна набързо, за да види каква е реакцията до момента. Розалинд му намигна окуражително; духът вдигна палец, като че ли одобрително, даваше му знак да продължи. Джей се опита да мисли за тях, а не за Хенари, за когото беше сигурен, че ще бъде ужасѐн от подхода му.

— Нека започна с няколко думи в полза на мъжа, който би трябвало да обвинявам. Памархон, който живее извън закона, бандитът, убиецът. Прекарах няколко дни с него и го видях сред много хора. Той ръководи бандата си справедливо и с грижа; не тормози хората, които живеят близо до него. Последователите му са с него от обич, а не от страх. Не проявява насилие над никой мъж, нито недостойно отношение към някоя жена. Помислете за дните, преди да бъде засипан с обвинения. Не се ли намесваше, за да охлади страстите на чичо си? Това поведение на насилник и убиец ли е? Съществува ли нещо, деяние или думи, които да ви навеждат на мисълта, че е способен на подобно престъпление? Ако има, кажете.

За щастие никой не го направи. Беше риск да се иска реакцията на публиката и да се разчита, че ще изберат правилната. Ако Гонтал разполагаше с повече време да подготви последователите си, цялата стратегия на Джей можеше да се срине на мига. Все пак късметът не му изневери.

— Виждам, че постигнах известен успех в подронването на собствената си защитна теза. Тъй като затегнах обвиненията срещу Катрин, а делото никак не е безобидно. Обичала ли е съпруга си? Вероятно не, но и никой друг не го е обичал. Действала ли е бързо, за да поеме контрола над Уилдън след смъртта му? Категорично. Притежава ли интелигентността да направи подобно нещо? Съвсем сигурно. Тя е жена с изключителен ресурс, кураж и смелост. Тези, които я познават, го знаят по-добре от мен.

— Жестокостта не може да остане скрита. Тя не е нещо, което се появява веднъж, а после изчезва завинаги без следа. Жена, която е жестока, груба и хитра, притежава тези качества дълбоко в душата си. Те се показват отново и отново в действията, думите и мислите ѝ. Така е, защото „жестокостта завладява душата и променя волята на човека“.

— Къде е тази жестокост? По какъв начин я е показала господарката на Уилдън? В наказанията на прегрешилите? Не мисля; известна е със своята милост. В алчността ѝ за данъци? Известна е с щедростта си. А как се отнася с хората, които работят за нея? Всички я обичат и уважават, не е ли така? Е, къде се крие тогава жестокият звяр? Кажете ми кой е зървал някога острите му нокти или е опитвал дългите зъби?

— Не. Трябва да потърсим другаде, за да разкрием смъртта на Теналд. Чуйте ме, ще ви го кажа право в очите.

— Преди два дни бях повикан край леглото на Калан, син на Перел, горски в Уилдън, известен на мнозина от присъстващите. Той беше на смъртния си одър и ме помоли да запиша историята му. Не ми е позволено да ви кажа какво сподели с мен той, известно е на всички ви. Въпреки това възнамерявам да го направя, тъй като Калан ми поръча да използвам казаното от него в подходящия момент. Не е нещо, което правя с лекота, но вярвам, че обичаите трябва да служат на истината, а не да ѝ пречат. Може да кажете дали съм постъпил правилно, след като приключа.