Иън Пиърс - Аркадия

Олдмантър остана впечатлен. Застанал отстрани, Джак виждаше, че той следва мисълта ѝ със същата скорост, с която тя я излага; двамата се движеха в синхрон. Беше изумителна гледка.

— Това, млада госпожице, е предложение, което си струва да се обмисли. Склонен съм да се съглася дори само заради вашата смелост.

— Помислете за новата информация, която ще съберете, организационния опит. Също и за известната благодарност. Ще си върнете капиталовложенията за нула време, а и повечето разходи и без друго ще бъдат за проучвания, които ще направите така или иначе.

— Колко жалко — заяви с респект той, — че сте ренегат. Да можеха служителите ми да имат поне половината от вашето въображение. Предполагам, не мога да ви изкуша…

— Не.

— Ах, добре.

— Добре — повтори Емили. — Това е сделката. Приемате и получавате информацията. Отказвате и не я получавате.

Олдмантър не беше колеблив. Беше изградил успеха си благодарение на забелязване на възможности и мигновеното им сграбчване.

— Очевидно приемам. Както казахте, предимствата са основно за мен.

— Така да е.

Той кимна.

— Ще идем до Мъл, ще преминем към настройки и калибриране. Стига да няма значителни повреди и моите хора да не са опустошили мястото твърде много, ще отнеме около две седмици. След това ще направим тестове с няколко доброволци, за да се уверим, че функционира както трябва. Ще конструираме по-голяма машина, ще я построим благодарение на наученото. После ще прехвърляме вероятно по пет хиляди на ден, с течение на времето до десет хиляди с построяването на още машини; ще преминават едновременно. Ще продължим така, докато има доброволци.

— И после ще ни оставите на мира.

— О, разбира се. Ще се насочим към друга вселена за нашите цели. Вие можете да се радвате на рустикално блаженство и упадъчен примитивизъм, докато умре и последният от вас.

— Още нещо. Бих искала този беден човек да получи шанса да дойде също. Ханслип.

— Защо?

— Просто безцелен акт на доброта.

— Щом го искате, можете да го вземете. Ще кажем, че е загинал в плен. Че се е самоубил или нещо подобно. Може все пак наистина да се стигне до самоубийство. Наясно сте с това, нали?

— Рисковете са ми напълно известни.

Емили приближи към него и му подаде „Почерка на Дявола“, поколеба се само за част от секундата, преди да го постави в ръката му.

— Между другото, установихме, че е състарен съвсем наскоро. Изглежда стар и очевидно това е направено с цел да убеди хората, че е стар. Заблуждава повечето тестове, но категорично е измама. Не вярвайте на никого, който ви убеждава в противното; ние сме експерти в тази област.

Тя изгледа свирепо Кендред, а после отново се извърна.

Олдмантър прелисти страниците и стоя загледан с дълбок интерес няколко минути, а после въздъхна доволно.

— Заминаваме за Мъл до час.

За Олдмантър фактът, че момичето му даде ръкописа доброволно, беше поредната щастлива случайност. Ако беше малко по-сантиментален, щеше да си помисли, че съдбата желае той да получи тази технология.

Определено можеше да си позволи да покаже щедрост, най-малкото, защото не ставаше дума за никаква щедрост. Щеше да я представи пред ренегатите и те щяха да улеснят задачата му, явявайки се като доброволци. Щяха да пожелаят да бъдат транспортирани, щяха да молят за това. Идеална демонстрация за тяхната непригодност за живота.

Разбира се, не беше толкова просто. Трябваше да се направят и проучвания. Това стана ясно на следващия ден, когато седна да изготви графика с най-близките си съветници.

— Всеки един от тях? — учудиха се те. — Трябва да са милиони.

— Ще се случва в течение на годините. Съгласих се да ги изпратя; не съм уточнявал кога. Ще се отървем от тях на всяка цена, а и бъдещите подобрения ще бъдат освободени от социални замърсители. Наред с това ще пристигнат подходящи колонизатори и те ще имат нужда от работа. Правени ли са проучвания кой период е най-подходящ за колонизация?

— Както сам знаете, сър, по-голямата дистанция изисква и по-голямо количество вложена енергия.

— Което означава…?

— В идеалния случай бихме изпратили хора в епоха, в която човечеството не е възникнало, но това ще изисква огромно количество енергия и биха пристигнали в нищото. Ако можем да изземем съществуващата инфраструктура и да ги изпратим не толкова далеч, драматично бихме снижили разходите.

— Мислех, че този вариант е отхвърлен заради трудностите, свързани с местното население. Помня, че говорих с Грейндж за това.