Реймънд Фийст - ВОЙНАТА НА СТУДЕНОКРЪВНИТЕ - ЦЯЛАТА САГА

Докато Ерик покриваше последните въглени с пепел, чу майка си да вика от кухнята. Не обърна внимание на това, че го кара да побърза — имаше достатъчно време. Нямаше нужда от суетене: баронът още не бе стигнал града. Тръбата известяваше неговото приближаване, а не пристигането му.

Ерик рядко обръщаше внимание на външния си вид, но знаеше, че днес трябва да се нареди в първите редици на тълпата и да се опита да изглежда прилично. С тази мисъл той бавно свали престилката си, внимателно я закачи на един пирон и потопи ръцете си в бъчонката с вода. С яростно търкане успя да отмахне повечето от черните сажди и мръсотията, после наплиска лицето си с вода. Грабна широко чисто парче плат от купчината парцали, използвани за полиране на стоманата, избърса се и махна всичко, което не бе успяла да измие водата.

В танцуващата повърхност на водата долови начупеното си отражение: две ярки сини очи под дебели вежди, високо чело, от което назад до раменете падаше гъста руса коса. Никой не би се усъмнил, че той е син на баща си. Носът му приличаше на майчиния му, но челюстта му и широката усмивка бяха огледална картина на баща му. Но баща му беше строен, а Ерик — не. Тесният кръст беше единственото наследство по бащина линия. Имаше масивните рамене и ръце на дядо си по майчина линия, оформени от непрекъснатата работа в ковачницата още от десетия му рожден ден. Ръцете на Ерик можеха да огъват желязо, а пръстите му — да чупят орехи. Краката му също бяха мощни от поддържането на конете за оран, на които трябваше да им се обрязват, пилят и подковават копитата. Често се случваше да повдига и каруци, за да им се сменят счупените колела.

Ерик прокара ръка по брадичката си и усети, че боде. Беше рус, доколкото е възможно за един мъж, и затова се бръснеше на два-три дни. Но знаеше, че днес майка му ще настоява да изглежда в най-добрия си вид. Забързано отиде до сламеника си зад наковалнята, като внимаваше да не събуди ковача, и взе бръснача и огледалото. Бръсненето със студена вода и без сапун не беше най-приятното нещо, но все пак не беше толкова дразнещо, колкото ако майка му наредеше да се върне пак за бръснача. Отново наплиска лицето си и започна да се стърже. Когато свърши, пак се огледа в проблясващата вода.

Никоя жена не би нарекла Ерик красив: чертите му бяха едри, почти плоски — от изпъкналата челюст до широкото чело; но той имаше открит, честен поглед, намиран от мъжете за добронамерен. А и жените го намираха за възхитителен, след като свикнеха с грубото му изражение. На петнайсет години вече имаше ръста на мъж и силата му се доближаваше до тази на ковача; никое момче не можеше да го надвие в борбата, а и малко се опитваха. Ръцете му — несръчни, когато помагаха да се сложат паници и кани на масата, бяха сигурни и ловки, когато работеха на наковалнята.

Гласът на майка му проехтя отново — настояваше да влезе вкъщи веднага. Той излезе от ковачницата — малка постройка, опряна до задната ограда на имота, заобиколи хамбара и се отправи към кухнята. Докато минаваше край отворената врата на обора, погледна конете, оставени на неговите грижи. Трима пътници гостуваха заедно с господаря си и три от конете спокойно хрупаха сено. Четвъртото животно — лежеше на земята поради рана — изцвили, поздравявайки Ерик. Той му отвърна с усмивка. През седмиците, докато се бе грижил за кобилата, тя винаги очакваше сутрешните му посещения — той я извеждаше на разходка, за да види как се поправя.

— По-късно ще дойда да те видя — каза нежно той и продължи.

В конското пръхтене се долавяше отговорът й, който не преливаше от ентусиазъм. Въпреки възрастта си, Ерик беше един от най-добрите гледачи на коне в областта, заобикаляща Даркмоор, и си беше спечелил репутацията на почти вълшебник. Много собственици биха убили ранената си кобила, но Оуен Грейлок, учителят по фехтовка на барона, я ценеше много и я остави на грижите на Ерик, защото ако той можеше да я излекува достатъчно, за да я заплодят, жребче или две щяха да възнаградят трудностите. Но Ерик беше решил да я изцери така, че да става отново и за езда.

Майка му стоеше пред задната врата на „Червената патица“, където беше кухнята. Лицето й беше самата решителност. Дребна жена с желязна сила и воля, някога Фрида беше била красива, но тежката работа и житейските грижи бяха взели своето. Още не бе навършила четирийсет, а изглеждаше почти на шейсет. Косата й бе съвсем побеляла, а някога беше лъскаво кафява. Зелените й очи гледаха строго от набръчканото й лице.