Реймънд Фийст - ВОЙНАТА НА СТУДЕНОКРЪВНИТЕ - ЦЯЛАТА САГА

— И сапун.

Той въздъхна и взе лютия сапун, поставен на мивката — беше толкова лют, че направо да ти смъкне кожата на лицето и ръцете. Ерик го използва колкото можа по-малко, но когато свърши, бе принуден да признае, че в умивалника са нападали доста сажди.

Успя да измие сапуна преди кожата му да се покрие с мехури, взе пешкира от ръцете на майка си, избърса се и отново навлече ризата.

Излязоха от кухнята и отидоха в общата зала, където Розалин привършваше със слагането на зеленчуците в големия котел с врящо месо, който висеше на почерняла кука над огнището. Ястието щеше да къкри цял следобед. Розалин пак се усмихна на Ерик, но въпреки веселостта й той почувства как настроението му помръква при мисълта за предстоящата сцена.

На външната врата ханджията Мило — възпълен мъж с нос като смачкана зелка — пушеше дългата си лула и наблюдаваше притихналото градче.

— Ще бъде спокоен следобед, Фрида.

— Но вечерта ще бъде трескава, татко — каза Розалин, като застана до Ерик. — Доста хора ще дойдат.

— За такова развитие на нещата заслужава да се помоли човек — отвърна Мило с усмивка и намигна на дъщеря си. — Вярвам, че Богинята на късмета няма други планове.

— Рутия има по-добри планове от това да разпилява късмета си, Мило — промърмори Фрида, хвана своя як, възмъжал вече син за ръката, като че ли е малко детенце, и решително го поведе навън.

— Решила е, татко — каза Розалин, когато Ерик и майка му се отдалечиха от хана.

— Такава си е била винаги — каза той, поклати глава и пуфна с лулата. — Още като малка беше твърдоглава.

После прегърна дъщеря си.

— Няма нищо общо с майка ти, драго ми е да призная.

— Разправят — подхвърли Розалин, — че и ти си бил между тези, които са искали ръката на Фрида преди години.

— Така ли? — подсмихна се Мило. И като цъкаше с език, добави: — Е, вярно, че беше така. Повечето ми връстници я харесваха. — Той се усмихна на дъщеря си. — Най-добре беше, когато тя каза „не“. А майка ти „да“.

Пусна единственото си чедо и добави:

— Повечето момчета бяхме хлътнали по Фрида. Беше рядко красива. Зелени искрящи очи и кестенява коса, стройна, но закръглена, където трябва, и с горд поглед, който можеше да накара всяко мъжко сърце да забие по-силно. Движеше се като състезателна кобилка и се държеше като кралица. Точно заради това хвана окото на барона.

Откъм градския площад прозвуча тръба и Розалин каза:

— По-добре да се върна в кухнята.

— Ще отида до площада да видя какво става — каза Мило. — Но няма да се бавя.

Розалин присви очи за момент и баща й забеляза загрижеността й, която бе скрила от Ерик. Той кимна разбиращо и стисна ръката й. После се обърна и закрачи по улицата, по която бяха поели Ерик и Фрида.

Ерик използваше силата си, за да се промушат през тълпата. Въпреки че беше много як, той беше възпитан младеж и не би прибягвал до насилие, но самото му присъствие караше другите да се отдръпват. С тези здрави ръце той щеше да бъде отличен воин, ако не изпитваше отвращение към сблъсъците. Спокоен и вглъбен в себе си, след работа Ерик предпочиташе топла купа бульон, за да залъже глада си, докато чака вечерята, и да слуша историите, разказвани от градските старци, вместо да участвува в буйствата или свалките с момичета, които връстниците му смятаха за най-доброто прекарване на времето. Момичетата почти винаги намираха сдържаността му за плашеща, но това се дължеше само на неговата неспособност да измисли бързо разни остроумни реплики. Възможността за каквато и да било интимност го ужасяваше.

Познат глас го повика и Ерик се обърна и видя един младеж, който ловко се промушваше през тълпата, като използуваше повече ловкостта и бързината си, отколкото размерите си.

— Здрасти, Ру — поздрави го Ерик.

— Здравей, Ерик. Добър ден, госпожо Фрида — каза младежът. Рупърт Ейвъри, познат на всички в селището като Ру, беше единственото момче, с което Фрида забраняваше на сина си да си играе като малък — поради много причини. И същевременно бе един от малкото връстници, с когото Ерик се разбираше чудесно. Бащата на Ру беше каруцар и постоянно беше на път — караше каруцата си ту надолу към Крондор, ту към Малака, а през останалото време лежеше пиян в леглото си. Ру беше израснал без бащина грижа, на улицата, и в характера му имаше нещо опасно и непредсказуемо, което много привличаше Ерик — ако Ерик не можеше да омайва с думи девойките, Ру беше майстор в прелъстяването и най-малкото си заслужаваше да го слушаш. Мошеник и лъжец, както и крадец при сгода, след Розалин Ру беше най-близкият приятел на Ерик.