Реймънд Фийст: ВОЙНАТА НА СТУДЕНОКРЪВНИТЕ - ЦЯЛАТА САГА

И като пусна рамото на сина си, той махна на Каба да се приближи. Щитоносецът пристъпи напред с шлема на своя господар — голямо надиплено покривало за главата на ша-шахана, а един слуга доведе бодър кон. Големите стада бяха унищожени и най-доброто, което беше останало, щеше да иде в новия свят с децата на Сааур. Джарва и неговите воини трябваше да се справят с това, което оставаше. Животното беше дребно, високо около метър и деветдесет, голямо толкова, колкото едва да поеме тежестта на бронята на ша-шахана.

„Няма значение — помисли Джарва. — Битката ще е кратка.“

Зад тях, на изток, избухна заряд от енергия, като че ли просветнаха хиляди светкавици, озаряващи небето. Секунда по-късно отекна силен гръм и всички се обърнаха да видят сиянието в небесата.

— Пътят е отворен — каза Джарва.

— Господарю, вижте! — Змиежрецът изтича напред и посочи надолу.

Джарва се обърна на запад. На фона на далечните пламъци се виждаше как към тях летят някакви малки фигури. Джарва разбираше, че това е само въпрос на перспектива. Демоните бяха с ръста на възрастен сааурец, а някои бяха и по-големи. Кожените им криле плющяха във въздуха, а писъците, които можеха да подлудят всеки воин, скоро щяха да изпълнят нощта.

— Дай ми меча си — каза Джарва на сина си.

Младежът се подчини и Джарва подаде оръжието на Каба. После измъкна Туалмасок от ножницата и го подаде с дръжката напред на сина си.

— Вземи своето наследствено право и тръгвай.

Младежът се поколеба за миг, после сграбчи дръжката. Този път нямаше велемъдър да извади древното оръжие от тялото на бащата, за да го предаде на наследника. За пръв път в паметта на сааурците един ша-шахан доброволно предаваше своя наследствен меч, докато в сърцето му още биеше живот.

Без да промълви дума повече, Джатък отдаде чест на баща си, обърна се и тръгна към очакващата го свита. С късо движение на ръката им посочи да яхнат конете и да препуснат натам, където тълпи от сааурци се събираха, за да се понесат към един далечен свят.

Четири джатара щяха да препускат към портала, докато останалата част от петия, както и всички стари другари и велемъдри на Джарва щяха да останат, за да посрещнат демоните на ръба на урвата. Химнопения изпълниха въздуха и внезапно той избухна в сини пламъци и стена от енергия препречи небето. Демоните, попаднали в клопката, изпищяха от болка и гняв — огньове заблизаха телата им, докато велемъдрите използваха уменията си. Тези, които бързо завиха встрани, се спасиха, но другите, проникнали дълбоко в енергийното поле, обгоряха и от пламтящите им рани изригна гаден пушек. Няколко от най-мощните същества успяха да достигнат до хребета и воините на Сааур без колебание се хвърлиха срещу тях. Джарва знаеше, че това не е истинска победа и че само демоните, ранени сериозно от магията, могат да бъдат сразени.

— Тръгват, господарю — обади се змиежрецът.

Джарва хвърли поглед през рамо и видя огромния сребърен портал, увиснал във въздуха — змията го бе нарекла разлом. През него яздеше цветът на сааурската младеж и за миг Джарва си представи, че вижда как синът му изчезва от поглед, макар да знаеше, че само така му се иска. Разстоянието беше твърде голямо, за да забележи такава подробност.

После отново насочи вниманието си към мистичната бариера, която сега искреше в огненобяло там, където демоните показваха изкусните си умения. Знаеше, че летящите са по-скоро досадни, отколкото опасни: тяхната скорост ги правеше смъртоносни за самотни ездачи, за по-слаби или болни, но един здрав воин можеше да разсече противника си без затруднения. Но тези, които идваха след летящите гадини, щяха да отнемат живота му.

Тук-там по бариерата се появяваха пробиви в енергията и през тях Джарва можеше да мерне приближаващите се противници. Огромни демони, които не можеха да летят, магически неуязвими, които тичаха по земята с най-добрата скорост на сааурски кон, и ездачи, чиито ревове се прибавяха към звуците на битката. Змиежрецът протегна ръка и там, където един демон се опитваше да мине през пролука в бариерата, избухнаха пламъци. Джарва видя как змиежрецът трепери от усилието.

Като знаеше, че краят ще настъпи след броени минути, Джарва рече:

— Кажи ми едно нещо, змиежрецо: защо избра да умреш тук, с нас? Ние нямахме избор, а ти беше свободен да си заминеш с нашите деца. Нима смъртта от ръцете на онези — той кимна към приближаващите демони — не ти вдъхва ужас?

Със смях, който Владетелят на Империята на зелените пасбища можеше да сметне само за подигравка, змиежрецът каза: