Реймънд Фийст: ВОЙНАТА НА МРАЧНИЯ - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

Грейм Ходовър беше як, а освен това изглеждаше разумен и приятен младеж. Всички често се чудеха как подобни родители са успели да създадат такова дете.

Калеб тръгна право към Тад и Зейн, които стояха от двете страни на Ели. Тя го изгледа с благодарност, защото знаеше какво ще последва.

— Приятели! — повтори мелничарят Ходовър. — Имам една новина. Днес съм много щастлив — и наистина сияеше, докато оглеждаше тълпата.

— Защо, да не би пак да вдигаш цените? — извика някой.

Последва вълна от смях. Ходовър за момент се намръщи, но после усмивката му се върна.

— Не, Брам Конър. Не… засега.

Коментарът му беше последван от нов смях и всички разбраха, че мелничарят наистина е в добро настроение. Жаждата му за злато беше добре известна и често ставаше обект на подигравки.

— Не, приятели — продължи мелничарят. — Трябва да ви съобщя нещо. В този ден, след една от най-богатите реколти в историята ни, искам да добавя към удоволствието на момента, като споделя с всички една радостна новина.

— Ами кажи я най-накрая — извика друг глас от тълпата. — Че взехме да ожадняваме!

Мелничарят го изгледа криво, но после пак се усмихна.

— Искам да знаете, че тази година синът ми Грейм ще се ожени за Ели Ранкин.

И махна към Ели.

Момчетата от двете й страни изглеждаха като ударени от гръм. Зейн стоеше намръщено, сякаш не можеше да разбере какво са казали току-що, а Тад беше зяпнал и очевидно не можеше да повярва.

Ели вече беше преполовила пътя до фургона, преди момчетата да тръгнат след нея. Калеб се пресегна, хвана ги за яките и каза с нисък заплашителен глас:

— Няма да правите скандали.

Тад го изгледа ядосано, а Зейн сви юмруци, но Калеб ги дръпна така, че ги изправи на пръсти.

— Не си го и помисляйте.

Зейн се осъзна и отпусна юмруци.

— Ако поне малко ви беше грижа за Ели, щяхте да сте щастливи заради нея — намеси се Мари. — Първият, който започне бой, ще отговаря пред мен. Ясно ли е?

— Да, мамо — отвърнаха двете момчета и Калеб ги пусна.

Всички се редяха на опашка да поздравят сгодената двойка. Тад и Зейн продължаваха да се чумерят. Калеб видя, че Мари също иска да честити на младите, и се обърна към младежите.

— Елате с мен. Имам нещо специално за такива случаи.

Момчетата се поколебаха, но един поглед от страна на майка им ги накара да последват Калеб.

Той ги поведе към фургона зад този с ейла. Нощта се спускаше и празненството ставаше все по-шумно. Един колар се беше облегнал на фургона и гледаше навалицата около бъдещите младоженци. Не беше тукашен, така че не се бе включил в поздравленията, а наблягаше на храната и пиенето.

— Как е, Томас? — попита Калеб.

— Идеално.

— Пазиш ли ми сандъчето?

— Под седалката е.

Калеб се наведе над капрата и измъкна едно доста голямо сандъче. Извади ловния си нож и отвори капака. Видяха се десетина бутилки с кехлибарена течност. Той взе една и я вдигна към светлината на близкия фенер.

— Какво е това? — полюбопитства Тад.

— Нещо, което открих, докато пътешествах из Кинок.

— Прилича на бренди — обади се Зейн. — Поне по цвета.

— Не е бренди, но имаш добро око — Калеб седна на капрата и разлюля крака. — Брендито е преварено вино, а това е нещо друго. В Кинок са открили метод да дестилират алкохол от зърно и после го оставят да отлежи в бъчви. Ако е некачествен, може да свали боята от корпуса на боен кораб, но ако е хубав… — захапа корковата тапа и я извади.

Бръкна в сандъчето и извади малка стъклена чаша.

— Не бива да се пие от метален или керамичен съд. Разваля вкуса.

— Как се казва? — попита Тад.

— Уиски — отвърна Калеб и напълни чашката догоре.

— Това не е много — Зейн беше присвил очи и гледаше малката чашка.

— Не ти трябва много — Калеб изля чашата в гърлото си и преглътна. — Оха! Пробвайте.

Извади още една чаша и наля на двамата.

— Момчета, после ще се научите да цените вкуса му. Сега направо удряйте на екс.

Младежите се подчиниха и след секунди кашляха отчаяно с насълзени очи.

— Проклятие, Калеб — извика Зейн. — Искаш да ни отровиш ли?

— Трябва малко време да му свикнеш, Зейн, но после ще го обикнеш.

— Пари като огън — обади се Тад, бършеше очите си с ръкав.

— Дайте му секунда и ще ви стопли корема.

Зейн примлясна.

— Не че ми харесва, ама дай да пробваме по още едно.

Калеб им наля отново. Този път нямаше кашляне, но очите им продължиха да сълзят.

— Май си предпочитам бирата — каза Тад.

— Не знам — отвърна Зейн. — Като че ли почва да ми допада.