Реймънд Фийст - ВОЙНАТА НА МРАЧНИЯ - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

Тя се сгуши в него.

— Нали ще идваш от време на време, да казваш как се справят?

— Да, Мари. И ще ги накарам да ти пишат често.

— Това ще е чудесно — прошепна тя и въздъхна. — Никой не ми е писал досега. Всъщност никой не пише на никого от познатите ми.

— Ще се погрижа за това.

— Чудесно, но ще трябва да ги научиш да пишат.

— Не могат ли? — Калеб не можа да прикрие изненадата си.

— Че кой да ги научи?

— Ами ти.

— Не мога. Познавам някои букви, от стоките в магазините, но никога не ми е било нужно да се уча да чета и да пиша.

— Тогава как ще четеш писмата им?

— Ще си намеря някой да ми ги чете. За мен е по-важно да знам, че се справят добре някъде.

— Ти си изключителна жена, Мари.

— Не. Аз съм нормална майка, която се тревожи за момчетата си.

Калеб се отпусна в леглото и я остави да се сгуши на рамото му. Замълча и се замисли в какво се е въвлякъл.

Пъг вдигна ръка.

Както обикновено беше облечен в проста черна роба. Очите му бяха единственото, което издаваше невероятната му сила. Иначе на външен вид си бе съвсем обикновен — четиридесетгодишен, нисичък.

Пещерата в северния край на Острова на чародея беше традиционно място за среща на лидерите на Конклава. Имаше тесен вход и нисък таван. Беше суха и нямаше мъхове и лишеи. Единственото подобие на мебели бяха две полици и няколко камъка за сядане. Светлината се осигуряваше от заклинание на Миранда, което караше стените леко да светят. Единственото друго нещо в пещерата беше бюст на Сариг, бога на магията, разположен на малък пиедестал до стената.

През годините Пъг бе започнал да разбира как боговете са „умрели“. Сариг беше загубен и се смяташе, че е загинал във Войните на хаоса, но Пъг бе достигнал до заключението, че все още съществува и се меси в някои неща. Бюстът блещукаше и понякога си променяше чертите — наподобяваше Пъг или някой от неговите сподвижници. Това илюстрираше теорията, че всички магьосници по един или друг начин са аватари на бога.

Пъг заряза хроничното си любопитство към артефакта и огледа лицата на най-доверените си съветници. Само двама от тях не бяха негови бивши ученици — Миранда и Накор. Синът му Магнус съвсем наскоро се бе завърнал от Келеуан и стоеше зад майка си. Пъг мярна приликата им на бледата светлина и се подсмихна. Магнус и Калеб бяха братя, но се различаваха по цвета на кожата и косата си. Магнус беше блед, с бяла коса, а Калеб по-мургав и с тъмнокестенява. И двамата не приличаха особено на родителите си. Имаше някои дребни прилики в чертите, но Пъг се чудеше дали синовете му не са наследили нещо от неговите родители, които така и не познаваше.

Миранда не се бе променила за петдесетте години, откакто я познаваше. В косата й имаше съвсем малко бели коси, а очите й променяха цвета си според настроението — тъмносиви, зелени, лешникови до тъмнокафяви. Лицето й бе красиво, с високи скули. Само извивката на устните й, когато станеше сериозна, я загрозяваше малко.

Естествено, за Пъг тя винаги бе красива, дори когато му идеше да я удуши. Точно нейната сила и страст го бяха накарали да я обикне. Катала, първата му съпруга, бе притежавала същите качества едно време. Очите им се засякоха за момент и двамата обмениха безмълвната комуникация, с която бяха свикнали през годините.

Накор беше седнал на един камък и Пъг за кой ли път се зачуди дали някога ще разбере напълно дребничкия мъж. Накор отказваше да приеме традиционните теории за магията и твърдеше, че всичко е трикове и манипулации. На моменти кривокракият дребосък ядосваше Пъг с абстрактните си разбирания за нещата, но друг път проявяваше уникални познания и сила. Исаланецът вероятно беше най-опасният магьосник на света.

Новодошлите в съвета стояха търпеливо и чакаха Пъг да заговори. Това бяха Росенвар, магьосник на средна възраст от Салматер, и Юскаван, майстор на умствените трикове от света Салаван.

Юскаван изглеждаше почти като човек, но кожата му носеше забележим червен оттенък. Пъг се бе свързал със света му преди десетилетие чрез Залата на световете и се бе съгласил да го вземе за ученик в замяна на неговите познания в умствената магия.

Юскаван можеше да създаде толкова реалистични илюзии, че предизвикваха физическа реакция — например фантомни остриета, които режеха, и въображаеми пламъци, които изгаряха. Освен това Пъг смяташе, че извънземната му гледна точка ще е полезна.

Юскаван бе заел мястото на Робърт Д’Лийс, един от най-добрите ученици на Пъг и ценен член на Конклава. Робърт бе починал спокойно в съня си предната година, въпреки че бе само на седемдесет.