Реймънд Фийст - ВОЙНАТА НА МРАЧНИЯ - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

— Тогава задачата ни ще е по-трудна — Пъг огледа членовете на съвета, отделяше по няколко мига на всеки. Миранда изглеждаше загадъчно. Тя често поддържаше собствен съвет и вземаше нещата в свои ръце. През годините се бяха карали неведнъж, защото тя бе изпращала агенти в разрез с неговите заповеди. Той се усмихна леко. Докато жена му бе намесена, не можеха да го обвинят, че управлява съвета на Конклава на сенките. Тя кимна и също се усмихна и Пъг разбра, че този път са в пълно съгласие.

Лицето на Росенвар бе червендалесто, което се подчертаваше още повече от вече побеляващия му рус перчем.

— Според мен — каза той — ще ни е от полза да пуснем няколко слуха.

— С каква цел?

Магьосникът от Салматер се усмихна и Пъг си спомни как го бе срещнал — в една кръчма, където Росенвар раздаваше съвети и правеше дребни заклинания на всеки, който го почерпи. Най-откровено шарлатанство. Откакто бе дошъл на острова, поне се държеше относително трезвен.

— Слуховете са чудесно нещо, когато са добре насочени — продължи Росенвар. Гласът му беше ръмжащ, сякаш излизаше дълбоко от гърдите и бавно си проправяше път нагоре. — Пъг, виждал съм цели градове да вярват в най-идиотски слухове. Владетелите не вярват на официалните доклади и свидетелите, но един сочен слух… направо се разтичват като пилци в буря.

Пъг се засмя. Обичаше начина на изразяване на Росенвар.

— Добре, какви слухове?

Росенвар спря да се усмихва.

— Казват, че херцог Ерик е болен и скоро ще почине.

— И аз така чух — потвърди Пъг.

— Той е последният — добави Миранда.

Пъг знаеше какво има предвид. Ерик беше последният оцелял от отряда освободени затворници на Калис, който бе тръгнал към Новиндус в началото на Войната на студенокръвните, и единствен все още служеше. И много добре знаеше какво означава далечна заплаха.

— Значи да започнем от Крондор?

— Изглежда разумно — отвърна Росенвар. — Знам двама разпространители на слухове с високопоставени клиенти сред благородниците. Ако подхвърлим нещо леко, за да не предизвика паника, но достатъчно, че да накара лорд Ерик да предупреди принца… ще е добро начало.

— А ако Островното кралство приеме заплахата сериозно, ще го направи и Велики Кеш — обади се Магнус.

— А пък щом Кралството и Кеш започнат да организират защитата си, ще ги последват и по-малките държави — добави Миранда.

— Но няма да успеем да ги задържим нащрек за дълго — каза Росенвар.

— Да, ще ни е нужно Ерик да издържи още малко, за да може схемата да проработи.

— Ще отида в Крондор — намеси се Накор — и ще го пооправя за известно време.

Пъг кимна. Накор беше пътувал с Ерик и Калис из Новиндус, когато се сражаваха с Изумрудената кралица, и старият херцог му вярваше безрезервно.

— Росенвар, искам да координираш къде и кога ще започнат слуховете. Имаме агенти във всяка по-важна столица на Мидкемия. Искам да съм сигурен, че работите ще тръгнат плавно, без да предизвикваме масова истерия.

— Разбрано — отвърна магьосникът и се изправи. — Ще нахвърляме списък с идеи, който да изправи владетелите на нокти.

Пъг се обърна към Юскаван.

— Искам имената на най-добрите ти ученици. Може да се наложи да ги пратим по задачи.

Чуждоземният магьосник кимна и тръгна с Росенвар. Пъг, Миранда, Накор и Магнус останаха сами. Пъг погледна големия си син и попита:

— Къде е брат ти?

— В Звезден пристан. Несъмнено се е задържал за празника.

— Искаш да кажеш, че е с онази вдовица — поправи го майка му.

Пъг сви рамене.

— Любима, остави го да се позабавлява. Точно сега не ни трябва, а съм сигурен, че си изкарва приятно.

Магнус погледна към майка си.

— Да го намеря ли, или да се връщам на Келеуан?

Миранда се обърна въпросително към съпруга си.

— Нито едното, нито другото — каза Пъг. — Иди на Новиндус и продължи работата на Накор с талноите. Великите магьосници на цураните ще изкарат и без теб. Щом Накор се върне от Крондор, ще го пратя да те смени и тогава ще отидеш на Келеуан.

— Не чупи нищо, докато ме няма — ухили се Накор.

Магнус се усмихна сухо и кимна. После извади от робата си малка златна сфера, натисна нещо по нея и изчезна. Миранда застана зад съпруга си и го прегърна.

— Притеснен си.

— Винаги съм притеснен.

— Не, този път е различно. Усещаш ли нещо?

— Мисля, че знам какво ще й отговориш — намеси се Накор. — Ще отида в Крондор, за да се уверя, че херцогът ще живее достатъчно, за да ни помогне. Вие двамата трябва да си говорите по-често. Наистина — вдигна раницата и тоягата си и изчезна.