Реймънд Фийст: ВОЙНАТА НА МРАЧНИЯ - ЦЯЛАТА ТРИЛОГИЯ

— Зависи.

— От какво?

— От много неща. Имам съобщение за съвета и може да им трябва време да обмислят отговора. Така че няколко дни, може би дори седмица.

— Можеш ли да кажеш за какво става дума?

Той се усмихна.

— Не. Да речем, поредната наистина важна мисия на баща ми.

— И ти ще се забавиш, за да дойдеш на празника с мен? — тя присви устни в усмивка.

— Един ден не е от значение. Освен това имам някои лични нужди.

— Брей, така ли?

— Да — засмя се той. — Както много добре знаеш.

Вече приближаваха площада. Неколцина души поздравиха Мари.

— Е — подхвърли тя, след като отвърна на поздравите, — ще обсъдим нуждите ти по-късно.

Калеб огледа необичайно голямата тълпа.

— Още хора ли са пристигнали?

— Да. Едно търговско предприятие от Шамата вдигна сграда близо до каменния мост на южния път. Дойдоха три семейства и още неколцина да работят за тях. Това създаде доста грижи на бащата на Ели. Мисля, че затова ще я омъжи за Грейм, момчето на мелничаря Ходовър. Иска да си подсигури договорите за доставка на зърно за Крондор.

— Добра причина за брак, както и всяка друга, ако изключиш любовта.

Мари го погледна, за да разбере дали е сериозен. Понякога Калеб беше прозрачен като дете. Друг път обаче нямаше представа какво си мисли — и за съжаление сега бе един от онези моменти.

Стигнаха редицата изнесени от кръчмата дървени маси и оставиха котела на мястото, което им посочи една от отговарящите за гощавката жени.

— Здравей, Мари, здравей, Калеб — поздрави ги тя с прекалено любезна усмивка.

— Здравей, Теса.

Теса имаше червени бузи като закоравял пияница и усмивката й приличаше на болезнена гримаса.

— Пак си донесла от твоята супа — отбеляза с пренебрежителен тон. Теса беше жената на мелничаря, бъдещата свекърва на Ели. Хваната ръката на Мари и я потупа нежно. — Разбираме, скъпа — тонът й не можеше да е по-покровителствен.

Усмивката на Калеб не се промени, но очите му леко се присвиха.

— Това е за начало — той посочи към огньовете от другата страна на площада. — Онзи вол, който се пече, също е от нас — намигна леко на Мари, така че Теса да не го види. — Както и онзи фургон. Кара две бъчви джуджешка бира от Дорджин и шест каси вино от Рейвънсбърг.

Теса примигна като заслепен от фенер бухал.

— Наистина ли?

Калеб не отвърна нищо, само наклони глава с лека усмивка. Смаяната жена на мелничаря смотолеви нещо и се махна.

— Защо го направи? — попита Мари.

— Помня как те ядоса миналия Банапис. Освен това миналата година донесох само няколко яребици и зайци.

— Не, питах защо каза ние, когато ти си докарал вола и фургона?

— Защото ги докарах заради теб.

Мари замълча за момент, после се усмихна, но очите й не бяха весели.

— Благодаря за жеста, Калеб.

— Удоволствието е изцяло мое. Да изтичам ли за купи и лъжици.

— Не — отвърна Мари разсеяно. — Аз ще се върна до къщата. Ти намери момчетата и гледай да не се забъркат в някоя неприятност. Притеснявам се за тях.

Той кимна и тръгна. Докато си пробиваше път през тълпата, откри, че му е забавно колко се е променил градът от детството му. Въпреки че семейството му не бе живяло в Звезден пристан, често идваха тук.

Отношенията на баща му със съвета на Академията можеха да се нарекат обтегнати. Беше слушал оплакванията му толкова често, че почти разбираше причините. Но те бяха на Пъг, а не негови. Брат му Магнус беше магьосник като родителите им. Калеб бе черната овца в семейството, единственият без никакви магически дарби.

Останалите гледаха на Звезден пристан през мъглата на политическите борби, но за Калеб това бе мястото, където се бе забавлявал като дете. Тук бе открил себеподобни — нормални момчета и момичета, чиито основни грижи бяха порастването, научаването да обичаш, да мразиш и да прощаваш, да кръшкаш от работа и да си намираш другари в игрите. Все неща, с които не се бе сблъсквал дотогава.

Все пак беше извлякъл и много ползи от необичайното си детство. Беше посещавал множество уроци за деца с магически дарби. Чак сега започваше да вижда ползата от това, защото за разлика от останалите обикновени хора, се бе научил да усеща магията. Най-могъщите противници на Конклава на сенките бяха магьосници, така че тези способности бяха много полезни.

Децата на Острова на чародея, както и тези в Академията на острова в Голямото звездно езеро, бяха обсебени от магията, дори игрите им се въртяха около нея въпреки неодобрението на учителите. През по-голямата част от детството си Калеб беше изолиран. Въпреки че бе бърз и боравеше добре с топка, той често стоеше отстрани и гледаше как другите се забавляват с игрите си на илюзии, в които не можеше да участва, освен като обект на шеги: вещите му често побягваха, когато посегнеше към тях, или се спъваше в предмети, изникващи буквално от нищото.