Сара Маас - Империя на бури

Радостни възгласи – женски победоносни викове.

Грохотни, забързани стъпки.

В следващия миг силна ръка се вкопчи в косата му и дръпна главата му назад. Усети студено острие до шията си и лицето на Роуан, пропито с необуздан, смъртоносен гняв, изникна в полезрението му.

– Къде е Елин?

В гласа му разпозна паника – искрена паника, защото Белотрън бе видял разхвърляните оръжия и ризата й.

– Къде е Елин?

Какво беше направил, какво беше направил...

Болка проряза гърлото на Лоркан и топла кръв закапа надолу по шията му, по гърдите му.

– Къде е съпругата ми? – просъска Роуан.

Лоркан се олюля, коленичил в пясъка.

Съпруга.

Съпруга .

– О, богове – ридаеше Елида, дочула гласовете им. Воплите й сякаш отразяваха звука на собственото му разбито сърце. – О, богове...

И за пръв път от векове насам Лоркан заплака.

Роуан впи острието на кинжала си още по-надълбоко в гърлото му, макар и лицето на Лоркан да се обливаше в сълзи.

Какво бе направила онази жена...

Елин бе знаела, че Лоркан я е предал и е извикал Майев, че не й оставаше много.

И се беше омъжила за Белотрън... за да има Терасен крал. Навярно се бе съгласила именно защото бе наясно, че Лоркан я е предал, че Майев идва...

А Лоркан не й помогна.

Съпругата на Белотрън.

Другарката му.

Елин бе позволила да я бичуват и оковат, бе тръгнала доброволно с Майев, за да не попадне Елида в лапите на Каирн. И постъпката й бе колкото саможертва заради Елида, толкова и дар към него.

Поклонила се бе на Майев.

Заради Елида.

– Моля те – каза Роуан с пресеклив глас.

Воинското му спокойствие се пропукваше.

– Майев я взе – отговори му Манон, приближавайки.

Гавриел, който се беше надигнал на колене, макар че още се олюляваше от прекъсването на кръвната му клетва, пророни дрезгаво:

– Използва клетвата, за да ни възпре, да ни попречи да й помогнем. Дори на Лоркан.

Въпреки това Роуан не махна ножа си от врата му.

Лоркан бе сгрешил. Жестоко бе сгрешил.

И не съжаляваше напълно, не и ако Елида беше в безопасност, но...

Елин отказа да брои. Каирн изля цялата си сила в онзи камшик, а тя не им достави удоволствието да брои.

– Къде е корабът? – попита Едион, а после изруга, видял окървавената риза.

Грабна Голдрин и трескаво забърса с жакета си кървавите пръски от ножницата му.

– Изчезна – повтори Елида. – Просто... изчезна.

Белотрън го изгледа отвисоко с плувнали в агония и отчаяние очи. А Лоркан прошепна:

– Съжалявам.

Роуан свали ножа и пусна косата му. Залитна стъпка назад. Дориан беше коленичил в тревата до Гавриел и около тях сияеше бледа светлина. Лекуваше раните по ръцете му. За душевната, която Манон бе нанесла и на него, и на Лоркан, прекъсвайки позорно кръвните им клетви, нямаше лек.

Манон се приближи, вече обградена от сестрите си. Всичките подушиха кръвта. Златокосата изруга тихо.

Манон им разказа за Ключалката.

За Елена. За цената, която трябваше да плати на боговете. Която Елин трябваше да плати.

Но после Елида пое нишката, облегната на Лизандра, която гледаше кръвта и ризата така, сякаш бяха труп; разказа им какво се беше случило сред дюните. Каква жертва бе направила Елин.

Каза на Роуан, че той е другарят на Елин. Каза му за Лирия.

Разказа им за бичуването и за маската, и за кутията.

Като приключи, всички я съзерцаваха безмълвни. Докато Едион не се озъби на Лизандра:

– Знаела си.

Лизандра не трепна дори.

– Тя ме помоли... онзи ден на кораба. Помоли ме да й помогна. Каза ми каква подозира, че е цената за победата над Ераван и обезвреждането на ключовете. Какво трябва да сторя?

– Какво би могла да... – подхвана злобно Едион.

Лизандра вирна брадичка.

Роуан промълви:

– Елин е щяла да умре, за да изкове новата Ключалка, с която да запечата ключовете в портата и така да прокуди Ераван от нашия свят. Но никой няма да разбере. Освен нас. Защото ти си щяла да носиш нейната кожа до края на живота си.

Едион прокара ръка през окървавената си коса.

– Но потомците ви с Роуан не биха приличали на...

Лизандра го погледна умолително.

– Ти щеше да се погрижиш за това, Едион. С мен.

Със златистата си коса и ашриверски очи... Ако ги предадеше на потомството им, децата на хамелеонката щяха да минават за кралски наследници. Елин искаше Роуан да се възкачи на трона, а Едион щеше да е тайният баща на бъдещите принцове и принцеси.

Едион подскочи като ударен.

– И когато възнамерявахте да ни разкриете плана си? Преди или след като се озовях в едно легло с проклетата си братовчедка?