Сара Маас - Империя на бури

Елин като че ли свика силите си за предстоящото, а Майев вдигна ръка и извика:

– Каирн.

Гавриел и Фенрис се сковаха. Локан почти подивя зад Елида, мъчейки се да я извлачи незабележимо назад, да заобиколи някак заповедта си.

Красив воин с кестенява коса се откъсна от свитата и тръгна към тях. Красив, ако се изключеше садистичната жестокост, обсебила сините му очи. И мечовете от двете му страни, камшикът, навит върху единия му хълбок, злокобната му усмивка. Беше я зървала и преди – върху лицето на Върнън. Върху толкова много лица в Морат.

– Позволете ми да ви представя най-новия член на кадъра ми. Каирн, запознай се с Елин Галантиус.

Каирн застана до кралицата си. А погледът, който отправи към нейната кралица, накара стомаха на Елида да се преобърне. Садист – да, сигурна беше, че това е подходящата дума за него, без дори да е чула гласа му.

– С Каирн – продължи Майев – имате нещо общо помежду си владеете едно и също умение. Разбира се, ти самата си разполагала едва с няколко години да научиш изкуството на изтезанията, но... Каирн може да ти покаже какво е усвоил в многовековния си опит.

Фенрис бе пребледнял от гняв.

– Майев, умолявам те ...

Вълна от мрак се заби в тялото му, поваляйки го на колене, притискайки главата му в земята.

– Достатъчно – изсъска Майев.

Когато върна очи към Елин, отново се усмихваше.

– Както казах, предлагам ти избор. Можеш или да тръгнеш доброволно с мен и да се запознаеш по-отблизо с Каирн, или…

Погледът й се плъзна към Лоркан. Към Елида.

И сърнето й спря, когато Майев заяви:

– Или ще взема не само теб, но и Елида. Сигурна съм че двамата с Каирн ще се разбират чудесно.

Тялото я болеше.

Всичко я болеше. Кръвта, дъхът, костите.

Не й бе останала нито капка магия. Нищо не можеше да я спаси.

– Не – пророни тихо Лоркан.

Елин обърна глава и движението запрати стрели от агония по гръбнака й. Въпреки това погледна към Елида и към Лоркан, принуден да я държи на място с пребледняло от ужас лице, докато очите му прескачаха между нея, Каирн и Майев. Манон правеше същото – преценяваше шансовете им колко бърза трябваше да е, за да се отдалечи достатъчно.

Добре. Добре – Манон щеше да измъкне Елида. Вещицата само чакаше Елин да предприеме нещо, без да съзнава, чене й бяха останали сили. Дори за последен удар.

А и тъмната хватка още стискаше костите й толкова здраво, че само едно агресивно движение... само едно – и щеше да ги строши.

Майев се обърна към Лоркан.

– На кое казваш „не“, Лоркан? На това да вземем Елида Локан с нас, ако Елин реши да се съпротивлява, или на великодушното ми предложение да я оставя на мира, ако Нейно Величество тръгне доброволно?

Кос поглед към Каирн, кестенявия елфически воин до Майев, й беше достатъчен да проумее що за същество е. Избила бе много като него през годините. Беше познавала Рурк Фаран. Представяше си какво би причинил на Елида... Лоркан също знаеше. А ако действаше с позволението на самата Майев...

– Тя е невинна — отвърна накрая Лоркан. – Вземи кралицата и ни пусни да си вървим.

Манон пък се осмели да повиши тон на Майев.

– Тя принадлежи на Железни зъби. Щом нямаш работа с мен, значи, нямаш и с нея. Не намесвай Елида Локан във всичко това.

Игнорирайки думите на вещицата, Майев провлачи към Лоркан:

– Заповядвам ти да останеш на място. Заповядвам ти да наблюдаваш безучастно. Заповядвам ти да не помръдваш и не продумваш до следващо нареждане. Същата заповед важи и за теб, Фенрис.

И Лоркан се подчини. Фенрис също. Телата им просто се вцепениха.

Елида се извърна към Лоркан.

– Можеш да спреш това, да се съпротивляваш...

Той дори не я погледна.

Елин знаеше, че Елида ще се опълчи. Не разбираше, че Майев играе тази игра от векове и бе очаквала точно този момент да я улови в капана си.

Като обърна очи към кралицата, тя й се усмихваше. И Елин знаеше, че бе играла, заложила беше всичко и бе загубила.

Майев кимна в знак на потвърждение.

Неизреченият въпрос танцуваше в очите на Елин, докато Елида крещеше на Лоркан, на Манон, умоляваше ги да помогнат. Но вещицата не отстъпваше от заповедта си. От мисията си.

Майев прочете въпроса в очите на Елин и каза:

– Ще нося ключовете в едната си ръка, а Елин, носителката на огъня, в другата.

Първо трябваше да я пречупи. Да я убие или да я...

Каирн се ухили насреща й.

Стражите на Майев влачеха нещо откъм лодката, с която бяха пристигнали до плажа от кораба, чиито тъмни платна вече се разпъваха.