Сара Маас - Империя на бури

– Каква власт ще имате двамата с принц Роуан. А потомците ви... – Тя се подсмихна ехидно. – С Роуан можете да властвате над целия континент, ако пожелаете. Но децата ви... децата ви ще управляват империя, способна да покори света.

Елин затвори очи. Елфите клатеха бавно глави – отказваха да повярват.

– Не знаех кога ще се родиш ти , но когато принц Роуан от рода на Белия трън дойде на този свят, когато достигна зрялост и стана най-силният чистокръвен елф в кралството ми... теб още те нямаше. Досетих се обаче какво трябва да сторя. Да те хвана в лапите си. Да те подчиня на волята си, така че набереш ли достатъчно сила и опит, да намериш ключовете, да ми ги дадеш без дори да се замислиш.

Раменете на Елин затрепериха. Изпод затворените й клепачи шурнаха сълзи.

– Беше толкова лесно да подръпна правилните нишки в деня, когато Роуан видя Лирия на пазара. Да го пратя по другия път, да подлъжа инстинктите му. Лека промяна в съдбата.

– О, богове! – пророни Фенрис.

– И така другарят ти откри друга – продължи Майев. – И му позволих да се влюби, да й направи дете. Чак тогава го сразих. Никой не попита как онази вражеска войска мина точно покрай неговия дом в планината.

Коленете на Елин поддадоха напълно. Само невидимите ръце държаха изправено разтърсваното й от вопли тяло.

– И така Роуан положи кръвната клетва по своя воля. А аз зачаках да се родиш, когато съзрееш... Тогава щях да направя така, че пътищата ви да се пресекат; и само погледнехте ли се, щеше да паднеш в ръцете ми. Каквото и да поисках от теб, щеше да ми го дадеш. Дори ключовете. Заради другаря си. И почти го стори онзи ден в Доранел.

Елин стъпи бавно на земята, с такава болка, че Елида настръхна. Но кралицата вдигна глава и оголи гневно зъби.

– Ще те убия – изръмжа Елин срещу елфическата кралица.

– Точно това каза и на Роуан, когато се срещнахте, нали? – Бледата усмивка остана на лицето й. – Колко карах майка ти да те доведе при мен, за да се запознаеш с него, за да станеш моя, усетеше ли Роуан връзката помежду ви, но тя все отказваше. А всички знаем до какво я доведе това. През следващите десет години чувствах, че си жива. Някъде. Но когато ти дойде при мен... когато двамата с бъдещия ти другар се погледнахте един друг само с омраза... Признавам, не очаквах такова развитие. Не можех да повярвам, че съм прекършила Роуан от рода на Белия трън до такава степен, че да не разпознае собствената си другарка; че и ти си толкова заслепена от собствената си болка. А когато знаците започнаха да се проявяват, връзката каранам убеди Роуан, че му принадлежиш. Ти обаче не й се поддаваше. Кажи ми, Елин, от колко време знаеш, че той е другарят ти до живот?

Елин не отвърна; в очите й кипяха ярост, скръб и отчаяние.

– Остави я на мира – прошепна Елида.

Лоркан я стисна предупредително.

Майев не й обърна внимание.

– Е? Кога разбра?

– В храма на Темис – призна Елин, надничайки към Манон. – В мига, в който стрелата прониза рамото му. Преди месеци.

– И криеш от него, за да му спестиш чувството на вина заради Лирия, мъката по загубата й... – Майев изцъка с език. – Каква благородна лъжкиня.

Елин впери поглед в нищото и очите й сякаш се изпразниха.

– Трябваше и той да е тук – продължи Майев, сбърчила чело към хоризонта. – Все пак онзи ден в Доранел ви пуснах само за да ме отведете при ключовете. Освободих дори него, за да си помислиш, че ви се е разминало. Нямахте представа, че всъщност ви пращам на мисия. Но щом го няма... ще трябва да продължим без него.

Елин се напрегна. Фенрис изръмжа предупредително.

Майев сви рамене.

– Ако е някакво успокоение, Елин, нека те уверя, че с принц Роуан щяхте да живеете заедно хиляда години. Повече дори.

Светът започна да се върти по-бавно и Елида чуваше тътена на кръвта си, когато Майев добави:

– Дарбите на сестра ми Маб се запазиха през поколенията. Пълната сила, хамелеонството, елфическото безсмъртие. По всяка вероятност ти остават около пет години до Обезсмъртяването.

Елин направи гримаса. Майев не изцеждаше магията и физическите й сили, а духа й.

– Може да отпразнуваме заедно Обезсмъртяването ти – продължи Майев. – Определено нямам намерение да те губя заради Ключалката. Да губя ключовете, защото те, Елин, са създадени да бъдат използвани .

– Майев, моля те – пророни Фенрис.

Майев огледа съвършените си нокти.

– Най-ироничното в случая е, че дори не е имало нужда да си другарка на Роуан. Нито пък да го пречупвам. Е, ако не друго, беше поне интригуващо изпитание на силите ми. Но тъй като се съмнявам да тръгнеш с мен покорно, без най-малкото да опиташ да умреш преди това, ще ти предложа един избор.