Сара Маас - Империя на бури

– Винаги съм я почитал.

– Наредих ли ви да умъртвите Лоркан при първа възможност?

– Изникнаха... обстоятелства, които ни попречиха. Пробвахме.

– Но се провалихте. А не е ли редно да наказвам онези, които ме предават, и то въпреки кръвната си клетва пред мен?

Гавриел сведе глава.

– Разбира се. И ще изтърпим наказанието си. А аз ще понеса и наказанието, което сте предвидили за Елин Галантиус.

Елин вдигна немощно глава и премрежените й от болка очи се изцъклиха. Напрегна се да проговори, но думите й се бяха разпаднали, гласът й – рухнал от пищене. Елида обаче позна думата, която устните й пророниха безмълвно. Не .

Не заради нея. Елида се питаше безмълвно дали жертвата на Гавриел не беше заради Елин, но и заради сина му. За да не се сблъсква Едион със страданието на кралицата си.

– Елин Галантиус – провлачи замислено Майев. – Всички само за Елин Галантиус говорят. Обещаната кралица. Е, Гавриел – злокобна усмивка, – щом си толкова отдаден на двора й, защо не се присъединиш към него?

Фенрис се напрегна, готов да скочи пред тъмната й сила, за да защити приятеля си.

Майев обаче каза:

– Прекъсвам кръвната ти клетва, Гавриел. Напускаш службата си към мен без почести, позорно. Освен това ти отнемам титлата.

– Кучка такава – озъби й се Фенрис, докато Гавриел се мъчеше да диша.

– Ваше Величество, умолявам ви... – процеди Гавриел, стисвайки рамото си, където невидими нокти продраха две линии в кожата му и кръвта му оплиска тревата.

Кръвта на Майев също покапа по земята, след като две подобни резки се отвориха и върху нейната ръка.

– Сторено е – рече просто тя. – Нека светът разбере колко струва честта ти. Предаде кралицата си заради чужда, заради копелето си.

Гавриел залитна назад и се срути в пясъка, долепил ръка до гърдите си. Фенрис изръмжа с вълчо изражение, но Майев се засмя тихо.

– О, иска ти се да сторя същото и с теб, нали, Фенрис? Но нима има по-голямо наказание за един истински изменник от това да те обрека на вечна служба към мен?

Той изсъска запъхтяно и Елида се зачуди дали няма да се нахвърли на кралицата, решен да я убие.

Майев се обърна към Елин и й заповяда:

– Стани!

Елин опита. Ала тялото й я предаде.

Майев изцъка с език и невидима ръка вдигна Елин на крака. Замъглените й от болка очи се избистриха, а като съзря кралицата да приближава, ги изпълни студен гняв.

Асасин , напомни си Елида. Елин беше асасин и ако Майев я доближеше достатъчно...

Но Майев спря. Невидимите ръце прерязаха портупеите на Елин. И Голдрин се стовари на земята. После кинжалите й започнаха да изскачат от ножниците си

– Толкова много оръжия – отбеляза Майев, докато невидимите ръце обезоръжаваха Елин с брутална ловкост,

Дори скритите под дрехите й ножове изпопадаха, порязвайки я междувременно. Под ризата и панталоните й разцъфнаха кървави петна. Защо стоеше така...

Набираше сили. За последния си удар. Последният си отпор.

Нека кралицата я мисли за безсилна.

– Защо? – попита дрезгаво Елин.

Печелеше време.

Майев подритна един паднал кинжал, чието острие бе изцапано с кръвта на Елин.

– Защо изобщо се занимавам с теб? Защото не мога да ти позволя да се жертваш за изковаването на нова Ключалка, нали разбираш? Не и при положение, че вече си се сдобила с онова, което ми е необходимо. Отдавна знам, че ти ще ми го дадеш, Елин Галантиус, и предприемам нужните стъпки, за да си го подсигуря.

– Кое? — пророни безсилно Елин.

– Още ли не си се досетила? – учуди се Майев. – Защо исках майка ти да те доведе при мен, защо миналата пролет те карах да правиш онези неща?

Никой от околните не смееше да мръдне.

Майев изсумтя – изтънчен, женствен звук на триумф.

– Бранън открадна ключовете от мен, след като аз ги взех от Валгите. Бяха моя собственост, а той ми ги отне. После се събра с онази твоя богиня и смеси огъня й със собствената си кръв, за да не посмея да докосна земите и потомците му. Но кръвта се разрежда през поколенията. Затова знаех че рано или късно пламъците му ще угаснат и ще дойде време да си отмъстя.

Елин се отпусна в ръцете, които я крепяха.

– И тъмната сила ми разкри миг от бъдещето. Видях, че мощта на Мала отново ще се възвиси. И че ти ще ме отведеш до ключовете. Само ти – единствената, на която Бранън оставяше улики, която можеше да открие и трите. Видях коя си, какво си. Видях кого обичаш. Видях другаря ти.

Шумоленето на морския бриз през високите треви остана единственият звук.