Сара Маас - Империя на бури

Едион погледна към Елин, която седеше от другата страна на огъня с Лапичка в скута и си играеше с дългите уши на кучето, докато чакаше лордовете. Погледът на братовчедка му беше върху древния меч – меча на баща й, който Едион така безцеремонно въртеше и премяташе в ръцете си, онзи с металната дръжка и с глава от пукната кост, който познаваше сантиметър по сантиметър като собственото си лице. В очите й пробяга тъга, внезапна като светкавицата над главите им, и изчезна.

Беше му върнала меча на тръгване от Рифтхолд, избирайки да носи Голдрин вместо него. Той опита да я убеди да задържи свещения меч на Терасен, но тя настоя, че е по-добре да остане в негови ръце, че той заслужава честта повече от всеки друг, включително и от нея самата.

Колкото по на север отиваха, толкова повече се умълчаваше. Явно дългото пътуване изсмукваше силите й.

След тази вечер, в зависимост от разговора с лордовете, Едион щеше да й намери някое тихо местенце, където да почине за ден-два, преди да извървят последната отсечка до Оринт.

Едион се изправи на крака, прибра меча до ножа, подарък от Роуан, и отиде при нея. Пухкавата опашка на Лапичка затупа по земята, а той седна до кралицата си.

– Май имаш нужда от подстрижка – рече тя. Косата му наистина беше станала по-дълга, отколкото обикновено я носеше. – Почти колкото моята е. – Тя свъси вежди. – Така изглеждаме, все едно сме се наговорили.

Той изсумтя, милвайки главата на кучето.

– И какво от това?

Елин сви рамене.

– Ако искаш и да се обличаме еднакво, брой ме.

Едион се ухили.

– Момчетата от легиона ще ме скъсат от подигравки.

Легионът му лагеруваше до границата на Оринт, където им беше наредил да следят за безопасността на града, докато чакаха. Докато чакаха да убиват и умират в нейно име.

А с парите, които беше измъкнала с лукавство и кръвопролития от някогашния си господар през пролетта, щяха да си купят армия като притурка към Гибелния легион. Може би и наемни убийци.

Искрата в очите на Елин поугасна, сякаш и тя се беше замислила какво изискваше командването на легиона му. Рисковете и цената – не в злато, а в животи. Едион можеше да се закълне, че и огънят замъждука.

През последното десетилетие беше убивала, борила се беше с какви ли не врагове и безброй пъти се беше разминавала на косъм от смъртта. Въпреки това Едион знаеше, че ще й е трудно да изпрати войници – да изпрати него – на бойното поле.

Това щеше да е първото й изпитание като кралица.

Но срещата с лордовете беше преди него.

– Нали помниш всичко, което ти разказах за тях?

Елин го изгледа безизразно.

– Да, помня, братовчеде. – Тя го сръчка силно в ребрата, на мястото, където сега се разстилаше още незаздравялата татуировка, която Роуан му беше направил преди три дни. Имената на всички им, оплетени в сложен терасенски възел... точно до сърцето. Едион изтръпна от болката в разранената плът и отблъсна ръката й. Тя изрецитира: – Муртауг бил син на земеделец, но се оженил за бабата на Рен. Макар и да не е кръвен потомък на рода Алсбрук, до ден-днешен седи на престола, колкото и да убеждава Рен да вземе титлата. – Тя устреми поглед към небето. – Дароу е най-богатият земевладелец след моя милост и господства над няколкото оцелели лордове, и то главно заради заслугите си по време на адарланската окупация.

Тя го стрелна с поглед, достатъчно остър да разреже кожата му.

Едион вдигна ръце.

– Можеш ли да ме виниш, че искам всичко да мине гладко?

Тя сви рамене, без да му отхапе главата.

– Дароу беше любовник на чичо ти – добави той, изпъвайки крака пред себе си. – Десетилетия наред. Никога не ми е говорил за него, но... бяха много близки, Елин. Дароу не скърбя открито по Орлон, не и повече от обичайното след смъртта на крал, но след това се промени коренно. Сега е кораво копеле, но все така справедлив лорд. Прави почти всичко поради безсмъртната си любов към Орлон... и към Терасен. Хитрите му ходове ни помогнаха да не умрем от глад през годините. Не го забравяй.

Дароу наистина открай време лавираше между службата си към краля на Адарлан и усилията да подкопае властта му.

– Известно. Ми. Е – натърти Елин.

Май прекаляваше, този тон навярно беше първото й и последно предупреждение, че започваше да я ядосва. През голяма част от пътешествието им й беше разказвал за Рен и Муртауг, както и за Дароу. Знаеше, че братовчедка му вероятно можеше да цитира какви земи притежаваха, каква продукция вадеха от тях, кои бяха предците им и покойните и живи членове на семействата им от последното десетилетие. Но трябваше да я изпита още веднъж, да провери дали е запомнила всичко... Просто инстинктите го подтикваха да се убеди, че срещата ще мине възможно най-гладко. Много беше заложено на карта.