Сара Маас - Империя на бури

Тя се засмя тихо и кучешките зъби на Роуан одраскаха нежно чувствителното местенце, където вратът й се срещаше с рамото й. Елин впи пръсти в мощните мускули на предмишниците му, наслаждавайки се на силата им.

– Лордовете ще пристигнат чак по залез. Имаме време. – Думите й бяха задъхани, почти шепот.

Като пресякоха границата, Едион изпрати вест до няколкото лорда, на които имаше доверие, и им уреди среща с тях на тази поляна, където дълги години се беше събирал тайно с бунтовниците.

Групичката им пристигна по-рано, за да огледа мястото, да се запознае с недостатъците и преимуществата му. Наоколо нямаше нито следа от човеци: Едион и Гибелният легион винаги се бяха старали да не оставят никакви доказателства за пребиваването си тук. Братовчед й и легендарната му армия бяха направили толкова много за безопасността на Терасен през последното десетилетие. Въпреки това не биваше да поемат рискове, макар и лордовете да бяха от най-доверените хора на чичо й.

– Колкото и съблазнително да звучи – подхвана Роуан, гризвайки ухото й по начин, който й пречеше да мисли, – след час трябва да съм тръгнал. – На него се падаше да провери пътя пред тях за заплахи. Леки като перце целувки заобсипваха челюстта й, бузата й. – А и онова, което ти казах преди, още важи. Нямам намерение да те обладавам за пръв път до дънера на някое дърво.

– Няма да е до дънер, а в езеро. – Мрачен смях до внезапно пламналата й кожа. Едва се сдържаше да не грабне ръката му и да я плъзне нагоре до гърдите си, да му се примоли да я докосне, да я вкуси, да я поеме цялата. – Знаеш ли, започвам да си мисля, че си садист.

– Повярвай ми, и на мен не ми е лесно.

Той я придърпа още по-силно към себе си, позволявайки й да усети доказателството, притискащо се с впечатляваща настоятелност към задните й части. Елин почти простена.

Роуан обаче се отдръпна от нея и тя се раздели неохотно с топлината му, с ръцете му и тялото му, и устата му. Обърна се и намери боровозелените му очи приковани в нейните, а от погледа му в кръвта й плъзна тръпка, по-силна от всяка магия.

– Кажи наистина, защо си толкова бодра тази сутрин? – попита той.

Тя му се оплези.

– Поех поста на Едион, понеже Лизандра и Лапичка можеха да събудят и мъртвите с хъркането си. – Единият край на устата му потрепна в усмивка, но Елин само сви рамене. – И бездруго не можех да заспя.

Той стисна челюсти и погледна към мястото, където амулетът се криеше под ризата и тъмния й кожен жакет.

– Да не би Ключът на Уирда да те безпокои?

– Не, не е това.

Започнала бе да го носи, след като Еванджелин беше преровила дисагите й и беше нахлузила верижката му около врата си. Видяха го чак когато малката се върна от близкия поток с Амулета на Оринт върху пътническите си дрехи. Слава на боговете, че точно тогава се намираха в Оуквалд, но... Елин нямаше намерение да рискува повече.

Особено при положение, че Лоркан още си мислеше, че е получил истинския амулет.

Не се бяха срещали с безсмъртния воин, откакто беше напуснал Рифтхолд, и Елин често се питаше колко ли на юг е стигнал – дали вече е осъзнал, че носи фалшив Ключ на Уирда в също толкова фалшив Амулет на Оринт. Дали вече е открил къде кралят на Адарлан и херцог Перингтьн са скрили другите два.

Не Перингтьн – Ераван.

Ледена тръпка пропълзя надолу по гръбнака й, сякаш сянката на Морат се беше материализирала зад нея и я дращеше с нокът.

– Просто... заради тази среща е – махна с ръка Елин. – Не трябваше ли да се състои в Оринт? Да се срещаме в гората ми се струва толкова... драматично.

Роуан пак отправи поглед към северния хоризонт. Поне още седмица ги делеше от града – някога славното сърце на кралството й. На целия континент. А стигнеха ли, щеше да започне безкрайна върволица от съвети и подготовки, и решения, които единствено тя можеше да вземе. Срещата, уредена от Едион, щеше да е само началото.

– По-разумно е да влезем в града с установени съюзници, отколкото в пълно неведение – отвърна Роуан накрая. Сетне й се усмихна дяволито и погледна многозначително към Голдрин, прибран в ножницата на гърба й, както и към всички останали оръжия по дрехите й. – Пък и намери кой да говори за „драматично“.

Тя му отвърна с вулгарен жест.

Едион беше много внимателен с посланията си, докато уреждаше срещата – беше избрал това място, за да са далеч от възможни жертви и вражески очи. А и макар да вярваше на поканените лордове, за които й беше разказвал доста през изминалите седмици, той не им беше споменал колко спътници има – нито какви са талантите им. За всеки случай.