Сара Маас - Двор от мъгла и ярост

За един безсмъртен четирийсет и девет години не бяха нищо. Нямаше да се изненадам, ако обмисляше този си ход повече от век.

— Първо Притиан ли ще нападне?

— Притиан — Рис посочи големия ни остров на картата върху масата — е единственото препятствие между краля на Хиберн и континента. Държи да завоюва земите на човеците… навярно и тези на елфите. Ако някой е способен да пресече пътя на флотилията му, това сме ние.

Седнах на един от столовете, защото коленете ми трепереха толкова силно, че едва стоях права.

— Целта му ще е да премахне Притиан от пътя си възможно най-бързо и докрай — продължи Рис. — Междувременно ще намери начин да срути стената. В нея вече има дупки, макар и достатъчно малки, че да затруднят ефективното преминаване на армиите му. Ще иска да я бутне цялата и вероятно ще използва последвалата паника за своя изгода.

Усещах всяка глътка въздух като парчета стъкло в гърлото си.

— Кога… кога ще атакува?

Стената се издигаше от цели пет века, но въпреки това през проклетите дупки се промъкваха най-кръвожадните елфически зверове и преследваха човешките си жертви. Без нея, ако Хиберн наистина се канеше да нападне земите на хората… Прииска ми се да не бях закусвала толкова обилно.

— Това е въпросът — отвърна той. — Заради това и те доведох тук.

Вдигнах глава да срещна погледа му. Лицето му беше изопнато, но спокойно.

— Нямам представа кога и къде възнамерява да атакува Притиан — добави Рис. — Нито пък кои са съюзниците му тук.

— Има съюзници тук?

Той кимна бавно.

— Страхливци, които предпочитат да склонят глава и да му раболепничат, вместо да се сражават отново с армиите му.

Можех да се закълна, че на пода зад него се разля тънка струйка тъмнина.

— Ти… ти би ли се във войната?

За момент реших, че няма да отговори. Но тогава Рис кимна.

— Бях млад, поне по нашите стандарти. Баща ми реши да изпрати помощ на простосмъртните и елфите, които се бяха съюзили на континента, и аз го убедих да ме пусне с един от моите легиони. — Той седеше на стола до моя, вперил празен поглед в картата. — Бяхме разставени на юг, точно в сърцето на сраженията. Същинска касапница… — Рис прехапа вътрешността на бузата си. — Не искам никога повече да виждам такова клане.

Той примигна, сякаш за да прогони ужасите от съзнанието си.

— Но не смятам, че кралят на Хиберн ще нападне по този начин… не и първоначално. Прекалено съобразителен е, за да пилее силите си тук и да даде време на континента да събере армия, докато е зает с нас. Ако си е наумил да унищожи Притиан и стената, ще го стори с хитрина. Така че да ни отслаби. Амаранта беше първата част от плана му. Сега разполагаме с няколко недоказали се Велики господари, съсипани дворове с Върховни жрици, борещи се за власт като вълци около пресен труп, и с народ, осъзнал колко безсилен е всъщност.

— Защо ми разказваш всичко това? — попитах с тънък, дрезгав гласец.

Не виждах никаква логика — никаква — в това да разкрива подозренията и страховете си пред мен.

А що се отнасяше до Ианта, може и да преследваше свои собствени цели, но беше приятелка на Тамлин. Моя приятелка донякъде. Навярно единствената ни съюзница срещу останалите Върховни жрици, колкото и да я ненавиждаше Рис…

— Разказвам ти го поради две причини — отвърна той накрая. Изражението му беше така студено и спокойно, че ме смути почти толкова, колкото думите му. — На първо място, ти си… близка с Тамлин. Той има войска… но и дългогодишна връзка с Хиберн…

— За нищо на света не би помогнал на краля…

Рис вдигна ръка да ме спре.

— Искам да знам дали Тамлин е склонен да се бие на наша страна. Да използва връзките си в наша полза. Но тъй като отношенията ни са доста напрегнати, ти ще имаш удоволствието да ни посредничиш.

— Тамлин не ме осведомява за подобни неща.

— Май е време да започне. И ти ще трябва да станеш настоятелна.

Той плъзна поглед по картата и аз проследих пътя му. Кацна на стената в Притиан — на малката, уязвима територия на простосмъртните. Устата ми пресъхна.

— Каква е другата ти причина?

Рис ме огледа от глава до пети, сякаш ме преценяваше… претегляше.

— Имаш умения, които ще са ми от полза. Носят се слухове, че си заловила сюриел.

— Не беше особено предизвикателство.

— Аз съм опитвал, но неуспешно. Два пъти. За това обаче ще говорим по-натам. Видях те да приклещваш Миденгарда като заек. — Очите му просветнаха. — Имам нужда от помощта ти. Искам да проследиш нещо.