Сара Маас - Двор от мъгла и ярост

— Какво? Предполагам, че за целта е необходимо да умея да чета и вдигам щита си?

— Ще го обсъдим по-късно.

Защо ли изобщо попитах.

— Сещам се за поне десетина други ловци, по-опитни и вещи от мен…

— Сигурно. Но само на теб имам доверие.

Примигнах насреща му.

— Мога да те предам по всяко време.

— Можеш. Но няма. — Стиснах зъби и тъкмо се канех да изплюя нещо свирепо, когато Рис добави: — А и да не забравяме способностите ти.

— Нямам никакви способности.

Думите излетяха от устата ми толкова бързо, че несъмнено отразиха вътрешните ми колебания.

Рис кръстоса крака.

— Така ли? Ами неестествената ти сила и бързина? Ако не знаех истината, бих казал, че двамата с Тамлин доста умело се преструвате на нормални. Както и че тези способности не са първият белег за вероятността синът на един Велик господар да се превърне в негов наследник.

— Аз не съм Велик господар.

— Не, но ние седмината ти върнахме живота. Духът ти е обвързан с нас, роден от нас. Ами ако сме ти дали повече, отколкото очакваш? — Погледът му отново ме обходи от глава до пети. — Ако всъщност имаш сили, равни на нашите? Ако си Велика господарка?

— Не съществува такава титла.

Той сбърчи чело и поклати глава.

— И за това ще говорим по-късно. Но такава титла съществува, Фейра. И може би ти самата не си Велика господарка, но… какво ще стане, ако си нещо подобно? Ако се окажеш по-силна от всичките седем Велики господари наведнъж? Ако си способна да се сливаш с тъмнината, да променяш вида си или да замразяваш цяла стая… цяла армия?

Зимният вятър между близките върхове сякаш простена в отговор. Онова нещо, което бях усетила под кожата си…

— Разбираш ли какво би значело това за една назряваща война? Как би могло да те унищожи, ако не се научиш да го контролираш?

— Първо, престани с реторичните въпроси. И второ, изобщо не е ясно дали в действителност притежавам такива сили…

— Напротив, ясно е. Но трябва да ги овладееш. Да опознаеш наследеното от нас.

— И предполагам, че ти ще ме научиш? Четенето и издигането на щитове в съзнанието ми не са достатъчни?

— Да, докато заедно издирваме онова, което ми е нужно.

Заклатих глава.

— Тамлин няма да позволи.

— Тамлин не ти е стопанин, много добре го знаеш.

— Аз съм му поданица и той е мой Велик господар…

— Не си ничия поданица.

Зъбите му просветнаха, а зад гърба му се разгърнаха криле от дим.

— Ще го кажа веднъж, само веднъж — продължи гърлено Рисанд, отправяйки се към картата на стената. — Можеш да си пешка, нечия награда, можеш да прекараш остатъка от безсмъртния си живот в подчинение, в самозаблуда, че си нещо по-малко от него, от Ианта, от всеки от нас. Ако така искаш да живееш, добре. Жалко е, но изборът си е твой. — Сянката на невидимите му криле се разстла отново. — Но аз те познавам по-добре, отколкото предполагаш, и нито за миг не вярвам, че си съгласна да останеш хубавичък трофей в колекцията на човек, седял на задника си почти половин век, а после наблюдавал отстрани и как те разкъсват…

— Спри…

— Имаш и друг избор — продължи упорито той. — Можеш да овладееш силите, наследени от нас, и да ги използваш. Да изиграеш решаваща роля във войната. Защото война ще има, така или иначе, и не се залъгвай нито за момент, че елфите ще ги е грижа за семейството ти отвъд стената, при положение че нашите земи вероятно ще се превърнат в същинска кланица.

Вперих поглед в картата, в Притиан и парчето земя в южния му край.

— Искаш да спасиш света на простосмъртните? — попита той. — Тогава си спечели уважението на Притиан. Стани важна за него. Превърни се в оръжие. Защото един ден, Фейра, може само ти да стоиш между краля на Хиберн и семейството си. А не бива да му се опълчваш неподготвена.

Вдигнах поглед към него с болезнено стегнати гърди.

— Помисли си — каза Рисанд, сякаш не беше сринал целия ми свят. — Имаш една седмица. Говори с Тамлин, ако така ще спиш по-спокойно. Чуй какво има да каже очарователната Ианта по въпроса. Но изборът е твой и само твой.

Не видях Рисанд до края на седмицата. Нито пък Мор.

Срещах се единствено с Нуала и Серидуен, които ми носеха храна, оправяха леглото ми и от време на време се интересуваха как съм.

Единственото доказателство, че Рис още се намираше в палата, бяха празните листове за преписване на азбуката и изреченията, които трябваше да пиша всеки ден, заменяйки една отвратителна дума с друга.

Рисанд е най-красивият Велик господар.