Сара Маас - Двор от мъгла и ярост

— Дайте им Книгата — озъби се сестра ми.

— Не — изсъска старата кралица.

Думата прокънтя в главата ми.

Неста обаче продължи, махвайки с ръка, да покаже нас, стаята, света.

— По тези земи живеят невинни хора. Ако вие нямате смелост да се опълчите на враговете ни, поне не лишавайте тези хора от шанс да се борят за оцеляването си. Дайте Книгата на сестра ми.

Старицата въздъхна остро през носа си.

— Възможно е да предприемем изселване.

— Ще са ви нужни десет хиляди кораба — каза Неста с пресекващ глас. — Цяла армада. Направих изчисления. А ако се готвите за война, няма да изпратите корабите си на нас. Ще ни оставите да се оправяме сами.

Старицата стисна лакираните странични облегалки на стола и се приведе напред.

— В такъв случай защо не помолиш някой от крилатите ви приятели да ви пренесе през морето, момиче.

Неста преглътна сухо.

— Моля ви. — Не очаквах някога да чуя тези думи от нейната уста. — Моля ви, не ни оставайте на произвола на съдбата.

Старицата не се трогна. А в моята глава не беше останала нито дума.

Бяхме им показали. бяхме. бяхме направили всичко по силите си. Дори Рис мълчеше с неразгадаемо изражение на лице.

Касиан обаче тръгна към Неста и стражите се напрегнаха, макар че илирианецът ги подмина като стръкове жито в нива.

Той впери поглед в Неста, която още се взираше гневно в кралиците с плувнали в сълзи очи — сълзи на ярост и отчаяние, породени от онзи огън, който я изгаряше отвътре. Когато най-сетне забеляза Касиан, вдигна поглед към него.

— Преди петстотин години — подхвана сурово той — се сражавах на бойно поле недалеч от тази къща. Сражавах се рамо до рамо и с човеци, и с елфи, кървях до тях. И пак ще изляза на бойното поле, Неста Арчерън, за да защитя тази къща и народа ви. Не знам по-добър начин да се сбогувам с живота си от това да браня изпадналите в беда.

По бузата на Неста се търкулна сълза. И Касиан протегна ръка да я избърше.

Тя не се отдръпна от допира му.

Не знам защо, но погледнах към Мор.

Тя гледаше с широко отворени очи. Не от ревност или гняв, а от нещо като. благоговение.

Неста преглътна и извърна лице от Касиан. Той задържа погледа си върху сестра ми още малко, преди да се обърне към кралиците.

Без да кажат и дума, двете жени станаха.

Мор също стана и попита:

— Пари ли искате? Кажете си цената тогава?

Златната кралица изсумтя, докато стражите им започнаха да се струпват край тях.

— Притежаваме несметни богатства. А сега ще се върнем в двореца, за да обсъдим въпроса със сестрите ни.

— Вече сте решили да ни откажете — изтъкна Мор.

Златокосата се подсмихна.

— Възможно е.

Тя пое ръката на старицата, която вирна брадичка и каза:

— Оценяваме доверието ви.

После изчезнаха.

Мор изруга. А аз погледнах към Рис със свито сърце и тъкмо се канех да попитам защо не е настоял, защо не е казал повече.

Но проследих погледа му до стола, където бе седяла златната кралица.

Под него имаше кутия, укрита досега от обемните й поли.

Кутия. която явно беше извадила от таен джоб в роклята си, когато се беше навела да вземе кърпичката си.

Рис я беше видял. И веднага бе спрял да говори, за да си тръгнат възможно най-бързо.

Дори не ме интересуваше как е успяла да я донесе тук.

Не и при положение, че втората част от Книгата на Диханията вече изпълваше стаята с присъствието си, пееше ми.

Живот и смърт, и прераждане.

Слънце и луна, и мрак.

Разложение, цъфтеж и кости.

Привет, мило същество. Привет, повелителке на нощта, принцесо на тленността. Привет, звяр острозъб и плаха кошуто. Обичай ме, докосвай ме, възпей ме.

Лудост. Докато първата половина беше студена, лукава, в тази кутия се криеше хаос и смут, и беззаконие, радост и отчаяние.

Рис я взе внимателно и я остави върху стола на златната кралица. Не се нуждаеше от моите сили, за да я отвори — не я заключваше ничие заклинание.

Просто вдигна капака. Върху златната корица на Книгата лежеше бележка.

Прочетох писмото ти за твоята любима. Вярвам ти. И вярвам в мира.

Вярвам, че можем да се борим за един по-добър свят.

Ако някой попита, откраднал си я по време на срещата ни.

Не се доверявай на останалите. Шестата кралица не е болна.

И толкова.

Рис взе Книгата на Диханията.

Светлина и мрак и сивота светлина и мрак и сивота…

После се обърна към сестрите ми. Касиан още стоеше до Неста.

— Вие решавате, дами, дали предпочитате да останете тук, или да дойдете с нас. Вече знаете как стоят нещата. Неста е наясно колко нищожен е шансът за изселване. — Той й кимна одобрително. — Ако изберете да останете тук, до час ще изпратя отряд войници, които да бранят дома ви. Ако предпочетете да заживеете с нас в града, който току-що ви показахме, ви съветвам веднага да стегнете багажа си.