Сара Маас - Двор от мъгла и ярост

— Ще се боричкат още доста време — отбеляза Мор от входа на къщата. Отвори ми вратата. — Добре дошла в семейството, Фейра.

Едва ли някога бях чувала по-хубави думи.

Рис и Касиан се бъхтиха цял час и когато се довлякоха в къщата, изнемощели и оцапани с кръв и кал, само един поглед към другаря ми беше достатъчен да закопнея по уханието и близостта му.

Касиан и Мор моментално си намериха друга работа, а Рис дори не си направи труда да ме съблече докрай, а направо ме преви по лице на кухненската маса и ме накара да стена името му толкова силно, че дори илирианците в небето над нас да ме чуят.

Като свършихме, напрежението в раменете му и бурята в очите му бяха отшумели напълно. Касиан почука на вратата и Рис ми даде влажна кърпа, за да се почистя. Секунда след това четиримата се ответряхме до музиката и светлината на Веларис.

До дома.

Слънцето току-що беше залязло, когато с Рис влязохме хванати за ръка в трапезарията на Дома на Ветровете. Мор, Азриел, Амрен и Касиан вече ни чакаха на масата.

Всички станаха като един.

И погледнаха към мен.

И ми се поклониха.

Амрен заяви тържествено:

— Ще ти служим и ще те браним докрай.

Всички сложиха ръце на сърцата си.

И зачакаха отговора ми.

Рис не ме беше предупредил за такова нещо и се зачудих дали думите не трябваше да дойдат от душата ми, без предварителен замисъл. Затова просто ги изрекох с колкото можах по-стабилен глас.

— Благодаря ви. Но предпочитам да сте ми приятели преди служенето и браненето.

— Приятели сме ти — смигна ми Мор. — Но все пак ще ти служим и ще те браним.

Лицето ми пламна и им се усмихнах. Моето. семейство.

— Е, след като изяснихме този въпрос — провлачи Рис зад мен, — ще може ли да се нахраним? Умирам от глад. — Амрен отвори уста с дяволита усмивчица, но той добави: — Замълчи си, Амрен. Знам какво ще кажеш. — После стрелна остър поглед към Касиан. И двамата още бяха насинени, но се възстановяваха бързо. — Освен ако не искаш да се разберем на покрива.

Амрен изцъка с език и кимна с брадичка към мен.

— Чух, че в гората са ти пораснали зъби и си избила малко хибернски зверове. Браво на теб, момиче.

— Направо му е спасила жалкия задник — поясни Мор и напълни чашата си с вино. — Горкичкият ни Рис здравата се бил оплел.

Поднесох и моята чаша към Мор, за да ми налее.

— Наистина е прекалено глезен.

Азриел се задави с виното си и аз обърнах очи към него. Поне този път погледът му беше топъл. Нежен дори. Усетих как Рис се наежва до мен и бързо извърнах очи от шпионина.

Веднага щом надникнах към лицето му, разбрах, че съжалява. И се бори с природата си. Толкова бяха странни Върховните елфи с перченето и примитивните си инстинкти; с древните си традиции и познания.

Тръгнахме към земите на простосмъртните малко след вечеря. Мор носеше вълшебното кълбо; Касиан носеше нея, Азриел летеше до тях, а Рис. Рис ме държеше здраво в обятията си. Всички се носехме мълчаливо над тъмната вода.

Предстоеше да разкрием на кралиците тайната, която приятелите ми бяха опазили досега на цената на дълги страдания.

Пролетта най-сетне беше пристигнала в човешкия свят и вече минзухари и нарциси надничаха изпод топящия се сняг.

Този път дойдоха само две кралици — старата и златокосата.

Въпреки това ги придружаваха не по-малко стражи.

Когато кралиците и свитата им се доветряха в гостната, пак стоях до Рис, облечена в разкроената кремава рокля и с короната от златни пера на главата си.

Този път обаче бяхме гордо хванати за ръка — като песен без край и начало.

Старата кралица обходи с коварен поглед сключените ни ръце, короните ни и седна без покана, разстилайки полите на смарагдовата си рокля. Златната кралица остана права още малко, килвайки лъскавата си, къдрава глава. Накрая изви червените си устни в сдържана усмивка и зае мястото до спътницата си.

Без дори да им се поклони, Рис каза:

— Благодарим ви, че ни отделихте време.

По-младата кралица просто кимна леко и кехлибарените й очи отскочиха към приятелите ни: Касиан и Азриел, застанали от двете страни на прозорците, пред които стояха Илейн и Неста в най-хубавите си дрехи. Градината на Илейн цъфтеше буйно зад тях. Неста беше изпънала гръб, докато другата ми сестра дъвчеше нервно долната си устна.

Мор стоеше от другата страна на Рис с ониксовата кутия на магическото кълбо Веритас в бронзовите си ръце. Синьо-зелената й рокля ми напомняше на спокойните води на Сидра.