Синда Чайма - Краля демон

— Ще трябва да говориш с Елена за амулета ти — подсети го Жарава. — Тя ще направи специален за теб.

Но какъв? Дали Хан щеше да има дума по въпроса? Отново протегна ръце напред, наблюдавайки с изумление как малки пламъчета просветват по кожата му.

Тъничък звук, нечия рязка глътка въздух, го накара да вдигне поглед към сенките под дърветата. Там стоеше Птица, замръзнала на място, потресена. А зад нея стърчеше Рийд Демонаи. Красивите му черти бяха застинали в стремителна гримаса, сякаш току-що бе открил пепелянка в купчината дърва за огрев и обмисляше как да я умъртви.

Тогава Хан си спомни: заръча на Птица да го изчака, за да слязат до речния бряг след срещата със старейшините. А тя сигурно го беше видяла как се възпламенява и бе дочула разговора му с Жарава.

— Птица! — провикна се Хан и направи крачка към отдалечаващия се гръб на момичето. — Почакай!

Но Птица потъна безмълвно сред дърветата. Рийд го гледа още миг и я последва.

По късно същата нощ Хан лежеше на постелята си в Матриархската шатра. Сънят бягаше от него. Елена му даде малък амулет — язовец — който да използва, докато изработи друг, специално за него. Сега язовецът лежеше върху гърдите му, скрит под ризата, но Хан не му обръщаше особено внимание.

Вместо това мислеше за амулета със змията, увита около магьоснически жезъл, скътан под постелята му. Имаше чувството, че някой е стъкмил огън под нея и на която и страна да се обърнеше, все усещаше парещата му горещина. Накрая бръкна под дюшека и стисна медальона в ръката си. От тялото му бликна магия и се вля в метала, а Хан изпита блажено облекчение. Така ли щеше да е занапред? Постоянно ли щеше да изпуска магия и да търси къде да я скътва?

Непознати картини се премятаха в главата му: огньове, озаряващи бойно поле, стълкновение на войници, пропита с кръв земя. Красива ридаеща жена, протегнала ръце с вик на устни: „Алгер“. И болка, непоносима болка.

Хан остави амулета и седна в леглото. Точно такива сънища не искаше да му се присънват никога.

Върба още я нямаше — несъмнено планираше бъдещето му с Авърил и Елена. Жарава спеше; Хан чуваше равномерното му дишане откъм далечния край на шатрата.

Чу нечии стъпки отвън. Първоначално реши, че Върба се прибира. Посетителят обаче се движеше предпазливо, на пресекулки и докато силуетът му се появи на входа, Хан вече държеше ножа си в ръка, макар и в сърцето му още да имаше надежда.

— Птица? — прошепна той. Сигурно се беше върнала, за да поговорят. Сигурно…

— Ти ли си там, момко? — попита приглушен глас. Гласът на Лушъс.

— Аз съм — отвърна Хан, отпусна се назад в леглото и пъхна ножа под възглавницата.

— Предположих, че още си буден. — Лушъс продължи да се тътри напред, опипвайки въздуха с бастуна си, накрая се натъкна на пейката и седна на ръба ѝ, до Хан.

— Какво искаш? — изломоти Хан. — Късно е.

— Сигурно имаш да мислиш за много неща.

— Може да се каже.

След дълга пауза Лушъс прошепна:

— Владееш голяма сила, момко. Усещам я. Напомняш ми на Алгер. — Пресегна се внимателно, сякаш очакваше да се опари, и докосна ръката на Хан.

— Не съм Алгер. — Хан изтръгна ръката си от неговата. Беше смятал стареца за свой приятел. Ала всичките му близки, включително Лушъс, бяха укривали съдбовната тайна от него.

— Оня амулет от младия Баяр още ли е у теб? — попита Лушъс. Опитваше се да говори небрежно, но ръцете му трепереха нервно в скута му. — Не е изгорял заедно с конюшнята, нали?

— У мен е — отвърна Хан. — Защо питаш?

— Просто трябва се научиш да го използваш.

— Не, трябва да го хвърля в някоя тресавищна яма. Откакто го взех, само неприятности имам.

— И да се отървеш от него, пак ще имаш неприятности — увери го Лушъс. — По-добре се възползвай от силата му, за да се пребориш с тях.

— Елена ще ми направи нов амулет — похвали се Хан. — Защо да не използвам него?

— Елена иска да контролира и теб като всички останали. Нахлузиш ли неин амулет около врата си, все едно си слагаш нашийник. Онзи, който си взел, ти принадлежи.

— Аха. И сигурно ще ме превърне в демон, както се е случило с Алгер Ватерлоу. Ще ме заблуди. — Хан умишлено подмамваше Лушъс. Само дето не знаеше защо.

В отговор Лушъс се изплю на земята.

— А и теб какво те интересува? — не се стърпя Хан. — Лорд Демонаи може и да не ми се нрави, но поне го разбирам. Ти какво печелиш от цялата работа?

— Алгер Ватерлоу ми беше приятел — обясни Лушъс. — В твоите вени тече неговата кръв. Не искам и теб да те предадат и да те убият като него.