Синда Чайма - Краля демон

Хан погледна приятеля си — потънал в собствените си мисли, подобно прозрение явно не го осеняваше. Дали знаеше? Дали изобщо подозираше? Наистина ли беше син на Върба, или просто се преструваха, за да живее при матриарха, най-мъдрата жена в Морски борове?

Е, ако възнамеряваха да нападнат Жарава, Хан щеше да пази гърба му, макар че нямаше представа доколко може да е полезен на един магьосник.

Беше толкова вглъбен в разсъжденията си, че когато Елена проговори отново с внушителен, дълбок глас, не проумя веднага думите ѝ.

— Съветът призовава Самотен ловец, чието равнинско име е Хансън Алистър.

Последва дълъг момент на затишие, в който Хан очакваше да чуе нечий отговор.

— Моля? — обади се сепнат накрая. — Какво?

— Ти си, Самотен ловец. — Върба взе ръцете му в своите. — Ти си единственият жив надарен потомък на Ватерлоу.

— Не! — избухна Хан и изтръгна ръцете си от пръстите на Върба. — Какви ги дрънкате? Не съм надарен. Жарава ви трябва. — Потърси подкрепа в очите на приятеля си, но изражението му беше като на всички останали — смесица от предпазливост и надежда.

— Надарен си, и още как — увери го Върба. — Още при идването ти на бял свят дарбата ти се прояви толкова силно, че майка ти едва не умря при раждането. Погрижих се и за двама ви. После извиках Елена Сенестре.

Хан поклати глава и заотстъпва назад, докато краката му не опряха в леглото. Пред него застана Елена. Близостта ѝ го притесняваше, независимо от много по-високия му ръст.

— Аз направих гривните ти. — Докосна среброто, обгърнало китките му. — Те поглъщат магията — и твоята, и насочената срещу теб. Защитават те, но същевременно не ти позволяват да използваш твоята магия — било случайно, било умишлено. Прикриват магическата ти аура и възпрепятстват съхранението ѝ в амулет. Всички надарени потомци на Ватерлоу са носили същите тези гривни, още от първия син на Алгер. — След кратка пауза Елена добави: — И той се е казвал Алистър.

Хан вдигна ръце и се втренчи в гривните си, сякаш ги виждаше за пръв път. През съзнанието му пробягаха куп спомени: Гаван Баяр опита да използва магията си срещу него, ала гривните му погълнаха магическите огньове. Демоничните убийци го нападнаха в Южен мост, тяхната магия също не успя да го засегне. Взе амулета със змия и жезъл въпреки предупреждението на Мика Баяр, а не усети нищо друго, освен леко парване. Същият този амулет блъсна Южняците в стената.

Хан Алистър — главатар на Вехтошарите, своенравен мошеник с окървавени ръце, с ярост в сърцето си и с безчет врагове — освен всичко друго се оказваше и магьосник, способен да хвърля огън през пръстите си, да прави заклинания и да подчинява околните на волята си.

Хан Алистър, потомък на безумец, похитил кралица и опустошил света. Или последният представител на любов, отхвърлила условностите и хората, платили за нея.

Думите на Шив гръмнаха в главата му. „С какво си толкова различен? Все си в устата на хората. За теб се носят легенди. Само твойто име чувам отвсякъде. Гривник Алистър това, Гривник Алистър онова. Ще каже някой, че си от злато.“

Но Хан не произлизаше от кралска кръв. Той беше син на перачка и войник.

— Дядо ти също носеше тези гривни. — Елена сякаш бе прочела мислите му. — Отрасна в лагера Върло. — Тя замълча, но искрицата в очите ѝ подсказа на Хан, че пак прикрива някоя тайна. — Дарбата не се прояви в баща ти. Той умря, без да подозира от какъв род произхожда.

— А какво сте обяснили на майка ми? — попита спонтанно Хан. — Знаела ли е за какво служат гривните?

Елена поклати глава.

— Обяснихме ѝ, че в утробата ѝ си бил обсебен от демон и гривните ще те предпазват от него. А не бива да ти разкрива истината, защото тя ще те направи податлив на злото. — В думите на матриарха не се долавяше и следа от извинение.

Ужасен, Хан се взираше в нея. Ето защо открай време майка му се тревожеше, че синът ѝ ще се поддаде на уличния живот както моряк на сирена. Дори когато се отказа от бандата, тя все не вярваше, че се е променил. Жестоката лъжа издигаше преграда помежду им. Спомняше си един от последните им разговори. „Ти си прокълнат, Хансън Алистър — беше казала, — и зле ще свършиш.“

— С майка ти се уговорихме да прекарваш всяко лято в Морски борове — продължи Елена. — В замяна ѝ плащахме малка сума.

— Значи… сте плащали на майка ми, за да ме пуска при вас? — смая се Хан. Гласът му пресекваше от изумление. — И не ви е… разпитвала повече?