Синда Чайма - Краля демон

Лицето на Лушъс се сгърчи от болка.

— Това били единствените ѝ отрочета. Не искала да ражда от другиго, освен от Ватерлоу. Дъщеря им, Алиса, била първата от новата линия кралици. За щастие нямала никакви магьоснически наклонности, независимо че според някои заветът на Ватерлоу е пророческата дарба на ханалеевия род.

— Искаш да кажеш, че потомствените кралици произлизат от Краля демон? — прошепна Хан.

— Именно — потвърди Елена с почти отбранителен тон. — Неговата кръв може и да е замърсена, но чистата кръв на Ханалеа е много по-силна. — Тя се умълча за момент и прехапа долната си устна. — Не сме имали избор. Алиса е била единствената ѝ наследница. Оттогава насам с всяко следващо поколение кръвта на демона се разрежда.

Е, нищо чудно защо са пазели историята в тайна. Ако изобщо в нея имаше нещо вярно. Династията на кралиците бе изградена върху лъжа.

— А синът? — попита Хан.

Лушъс се засмя тихо.

— Момчето се оказало проблем, понеже несъмнено имало магически способности. Скоро до ушите на всички, които знаели за него, достигнала вест, че единственият син на Ханалеа бил починал и са го погребали в незнаен гроб. Аз обаче знам, че бебето е оживяло.

— Но как са го оставили живо? — учуди се Хан. Нима след всички злодеяния на демона не са се опасявали, че и синът му ще бъде зъл?

— Демонайските воини искали да го убият. Дали го на матриарха на един от клановете и ѝ заръчали да го хвърли от някоя висока скала. По онова време смятали това за огромна чест.

Хан погледна инстинктивно Елена. Тя стоеше приведена напред с каменно, непреклонно лице.

Лушъс отново се обърна към Хан, сякаш усещаше местоположението му в помещението.

— Но Ханалеа се намесила. Предрешена като търговка, отишла при матриарха и ѝ предложила сделка — завинаги да се откаже от детето си в замяна на живота му.

В съзнанието на Хан внезапно изплува образа на мраморната статуя в градината на храма в Южен мост. Беше стара, очукана от времето. Джемсън казваше, че е направена по времето на Опустошението и е пренесена в храма от другаде. Представляваше Ханалеа в одежди на търговка, както често я извайваха хората на изкуството. В едната си ръка кралицата-воин държеше бебе, а в другата — меч, сражавайки се с невидим враг. Скулпторът я бе нарекъл „Ханалеа брани децата“. Чак сега Хан проумя, че сцената не е символична, а изобразява действително събитие.

Лушъс продължи разказа си.

— Хората от клана не можели да откажат на Ханалеа, особено след всичко, което била направила за тях. И все пак матриархът не била склонна момчето да расте без никакъв контрол и надзор. Свикала таен съвет, та малобройните му членове да определят съдбата му.

В главата на Хан кръжаха стотици мисли. Сблъскваше се с поредната история, противоречаща на всичко познато му досега. Вече не знаеше в какво да вярва. Погледна към Жарава, за да види неговата реакция. Приятелят му седеше вкаменен, чоплейки отнесено ресните по кожения си клин. За пръв път чуваше Лушъс да споделя някоя от историите си, не бе подозирал колко увлекателен разказвач е старецът.

— Откъде знаеш всичко това? — попита на глас Хан, докато в главата му въпросът звучеше другояче: „От пръстите си ли изсмука тази история? Или от някоя бутилка с пиячка?“

— Аз се ожених за Ханалеа след смъртта на Алгер — отвърна Лушъс.

— Ти?! — възкликна Хан по-гръмко, отколкото възнамеряваше. Огледа се наоколо и прочете истината по всички лица в кръга. Изглежда само той и Жарава не бяха посветени в тайната.

Този старчок, който се къпеше най-многото веднъж месечно, бе имал кралица за съпруга? И то не коя да е кралица, а кралицата-избавителка на света. Легендарната красавица, чието лице бе увековечено в безчет статуи, гравюри и картини.

— Не е възможно — заяви категорично Хан. — Не се засягай, Лушъс, но… стига де, трябва да си на хиляда години.

— Точно тъй, даже повече, макар че отдавна спрях да ги броя. — Лушъс се усмихна, разкривайки малкото си оцелели зъби. — Погледни ме внимателно и ще видиш отпечатъка на всяка от тях. Някога бях магьосник. Най-добър приятел на Алгер Ватерлоу. Загубих зрението си по време на Опустошението, а с него и дарбата си.

Гласът му отново се промени и старецът зазвуча като благородник със синя кръв.

— Съветът, съставил Наеминг, ме избра за носител на спомена за онези времена, за да има кой да опреснява паметта на Ханалеа. Бях призован да тая в себе си истината и копнежа да я разкрия. Затова животът ми е толкова дълъг. За да има кой да си спомня всичко сякаш се е случило вчера, колкото и на околните да им се иска да го забравят.